Свети Григорий Богослов бил родом от Арианз при град Назианз, Кападокийска област. Син е на епископа на град Назианз и заедно учи със св. Василий Велики в Атина. От 362 г. е презвитер, от 372 г. – епископ на град Сасим, а от 378 г. става архиепископ на Константинопол (Цариград). Председателства Втория вселенски събор през 381 г. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Иисус Христос. Нарежда се сред най-заслужилите отци на Църквата и оказва огромно влияние на следващите църковни писатели. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, където и починал в 390 г. на 80 години.
