Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяра, там се подвизавал и починал в 910 година. Мощите му са източник на изцерения.
Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Наум е израснал в Мизия. Там се присъединил към Кирил и Методий, Съвременните изследователи смятат, че Наум е брат на Климент Охридски.
И Наум, и Климент следват вярно Солунските братя, оказват им най-близка помощ и сътрудничество при мисиите им сред сънародниците им – българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, „Вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим“.
След смъртта на Методий на 6 април 885 г. Наум вероятно е един от най-близките му ученици, които оказват помощ на Климент за бързото написване на Пространното житие на безсмъртния славянобългарски първоучител. Но усилията им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подлагат Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на погром и унищожение.
За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в робство, а някои като Методиевия приемник Горазд и убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български поданици, били насилствено прогонени от Моравия.
Добрали се със сетни сили до Белград, тримата мъченици били приети с голяма почит от княз Радислав – българския военен и граждански управител на северозападните земи, като отдавна чакани гости. Ангеларий набързо починал, а Климент след кратък отдих поел пътя към крайния югозапад на Българската земя, най-скоро освободените от византийското владичество територии, в които гръцкото културно и религиозно влияние на големите центрове Солун и Драч е било почти неотразимо. Висшите държавни интереси налагали по спешност да се създаде огнище на славянобългарска просвета и книжнина, за да се спаси българщината от гръко-византийските домогвания. По повелението и с щедрата помощ на княз Борис-Михаил, Климент създал в Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) просветно и книжовно средище.
Само Наум останал в североизточните български земи. И нему е била поставена аналогична задача. За да не се стигне до нежелано усложнение на отношенията с гръцките духовници в България и стоящата зад гърба им Византия, пак с помощта на мъдрия владетел Наум организирал славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, но не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско селище Преслав.
Наум е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., прогласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия достоен син и приемник – Симеон Велики.
Веднага след събора се пристъпило към фактическата замяна на гръцките владици в България чрез ръкополагане на българи за техни викарни епископи, които да поемат управлението на епархиите. За пръв епископ на „български език“ е бил въздигнат Климент – епископ на Дрембица или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно поради напреднала възраст Наум не е приел епископска катедра.
След ръкополагането на Климент за епископ, чиято дейност се съсредоточава главно в неговия манастир „Св. Пантелеймон“ в Охрид, Наум оставя ръководството на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и заминава за Девол, за да продължи Климентовата просветна дейност. Скоро след Наум натам заминава и друг от по-младите Методиеви ученици – Григорий, ръкоположен за епископ на Прилеп.
Седем години (886 – 893 г.) продължава дейността на Наум като ръководител и организатор на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 – 900 г.) работи бележитият просветител в Девол. Едва когато създава достатъчно млади сили, на които да предаде светлината и целта на живота си, Наум се оттегля в своя манастир „Свети архангели Михаил и Гавриил“. Там на 23 декември 910 г. бележитият просветител и благодетел на българския народ починал, погребан от своя „брат, другар и състрадалец“ епископ Климент Охридски. Гробът му е запазен и до днес в нарочен параклис вдясно от олтара на манастирската църква.
Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча, в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.
