За Свети Василий се знае, че е живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин – ромейският император царувал от 717 до смъртта си в 741 година, един от най-важните византийски владетели, извел империята от периода на анархия, справил се с арабската заплаха, когато през август 718 година арабите са разгромени от българския хан Тервел, което слага край на обсадата. Но именно той налага новата църковна доктрина на иконоборството.
Като оставил света с неговите съблазни, Свети Василий постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.
Когато настанало гонението, светецът мъжествено се съпротивлявал на иконоборците, заради което бил задържан и бил предаден на много мъчения, на отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, подобно на преподобния Прокопий; после го затворили в тъмница, където се мъчил дълго време – до смъртта на нечестивия цар.
След смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранно детство, разказва за него св. Димитрий Ростовски.
