Денят

Почина акад. Иван Радев, поклонението ще е на 22 декември

Почина един от значимите изследователи на българската  литература и култура от 19. и 20. век, дългогодишният ръководител на катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, действителният член на БАН, почетният гражданин на Велико Търново академик Иван Радев.

Роден е в село Гороцвет, Разградско на 26 февруари 1943 година. Завършил е висшето си образование, специалност „Българска филология“, през 1968 година във Великотърновския университет и оттогава свързва своя живот и професионалната си кариера с града и с Университета, който, както е споделял в интервюта, за него не е просто работно място, а съдба. На Велико Търново, на неговите културни дейци и общественици, на неговите манастири и черкви, на историята му от последните три века е посветил десетки изследвания, в които се открояват книги като „Столица на оцелелите“, „История на Велико Търново през 18. и 19. век“ и др.

Акад. Иван Радев посвещава целия си изследователски и творчески живот на българската литература и култура, на нейните най-видни представители като Софроний Врачански, Христо Ботев, Петко и Пенчо Славейкови, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Васил Попов, Йордан Вълчев, Емилиян Станев, но и на онези от тях, които в една или друга степен са били маргинализирани, пренебрегвани в литературните истории – писатели от „втория ред“, както ги нарича той. В това усилие да се възкресят  за съвременните поколения имената на забравени, но заслужили за българската култура и история имена се крие не просто научна скрупульозност и добросъвестност, но и едно дълбоко етично отношение, надхвърлящо значението на чисто научните занимания.

Акад. Иван Радев е автор на близо 40 книги, на стотици студии, статии, рецензии, предговори, съставителства. Зад цифрите обаче стоят всекидневен труд, всеотдайност и особено чувство за културно-просветителска мисия, насочена към съхраняване на историческата памет на българите.

„Писменото слово е най-трайно във времето, но и споменът за преподавателя и човека ще останат дълго време в съзнанието на неговите студенти, имали честта да слушат интересния му курс по Възрожденска литература, на неговите по-млади колеги, които въведе в науката, на всички, които са се докосвали по един или друг начин до личността му. Като ръководител на катедра „Българска литература“ той беше не просто инициатор на литературни събития, конференции, сборници, книжни поредици, а умееше да зарежда с амбиция колегите си, да ги стимулира да пишат и да се развиват, прехвърляше върху тях собствената енергия и убеждения по отношение на литературоведската работа.

Акад. Иван  Радев живееше с литературата, с книгите. Току-що завършил едно изследване, той се насочваше към следващото. Както сам е споделял, в неговия живот не е имало делници и празници, а цялото му всекидневие е било подчинено на литературната му работа. Той пишеше и трупаше материали за нови изследвания непрекъснато, буквално до последните месеци на своя живот. Успя да се издължи и на родното си място Гороцвет, написвайки една прекрасна книга за историята на селото и неговите жители, за историята на собствения си род.

Академик Иван Радев притежаваше качества на умел организатор, макар да смяташе, че административната работа отвлича изследователя от призванието и целите му. В своята академична кариера, освен ръководител на катедра „Българска литература“, той беше декан на Филологическия факултет, заместник-ректор по научно-изследователската дейност, директор на Университетското издателство. С работата си в редколегиите на библиотечни поредици и литературни списания допринесе за престижа и професионалното списване на редица издания.  Всестранната му професионална дейност получи признание в званието „академик“, присъдено за пръв път на изследовател извън столичните кръгове през 2003 година. Почетните звания, държавният орден „Кирил и Методий“, наградите за литературна критика и за литература са само допълнение към уважението и признанието за  създаденото и завещаното наследство за поколенията.

Отиде си един голям учен и интелектуалец, един достоен човек. Светла му памет!“ – споделят за него колегите му от Катедра „Българска литература“ към Филологически факултет на Великотърновския университет.

Поклонението е на 22 декември от 14 часа във Велико Търново.