„Книгата е политематична. Няма необходимост да бъде прочетена на един дъх. В този смисъл, ако човек се интересува от това как се променя справедливостта като политическа категория може да прочете първите две-три глави. Ако се интересува от тенденциите на развитие в Европейския съюз, може да прочете главата „Гъвкава държавност или разпадащ се съюз”. Има глава за Великобритания като много специфична периферна на европейската вече държавност”, каза авторът.
Книгата е предназначена за широка аудитория, проследява промяната в моделите на структуриране и упражняване на властта, усилията на човечеството да създаде регламенти и модели на ограничаване на централизираната власт.
„Новата българска държава е държава, в която доминира колективизмът. За съжаление индивидуализмът като форма на осъзнаване на собствената свобода, уважение към свободата на другите и солидарност със свободата на другите – у нас не е политическо чувство. Тя не присъства. Българският политик и българите като цяло в обществената сфера се държим като лъвове в пустиня – не искаме да се съобразяваме с никой друг. За съжаление това състояние на обществото засилва проблемите в българската държавност. И не на последно място българската държава е голяма, тромава, мачка възможностите на човека, обсебва го и не му оставя жизнено пространство”, обясни Димитър Аврамов.
И този тип голяма държава, по негови думи, произвежда едно съсловие, което в книгата и за целите на книгата той е нарекъл патриций. „Разбира се, историческата аналогия с Римската империя е неизбежна, но не това целта е да използвам термина. Патриций е човек, който живее, господства изцяло благодарение на свръзката си с държавата и с нейната власт. Обратно – огромното съсловие на плебса, каквото за целите на книгата съм нарекъл българския народ – е плебс не защото няма интелект, собственост, образование, а защото не е свързано с държавата. Политическото разделение, метафорично изказано като патриций и плебс, води до ситуация, в която държавата се разширява все повече, защото хората, които имат административна власт, апарата на държавата са толкова по-щастливи и силни, колкото повече разширяват държавата. България обаче е стигнала критични нива на разширяване на държавата и това се вижда и в днешните протести”, коментира Димитър Аврамов.
Единственият оптимизъм според него е свързан с това, че всичко си е в нашите ръце. „В никакъв случай не трябва да сме песимисти. България се намира в прекрасна геополитическа позиция като член на Европейския съюз. Българите в индивидуален план имат огромна географска и икономическа среда, в която да се развиват. Това не означава, че нашата държава е в добра позиция, не значи че е добре структурирана, ефективна. Единственото, което трябва да направим, е малка крачка – да я контролираме всеки божи ден”, каза политологът.
