Писателката Нели Станева ще гостува във Велико Търново. Тя ще представи поетическата си книга „Билет за никъде другаде“ на 29 ноември, петък от 18.00 часа в известен бар на ул. „Независимост“ 21. Гостуването й е част от поредицата събития на формата „Близък прочит“ на Северина Плачкова и д-р Александър Христов.
Входът за събитието е свободен. То е включено в програма „Култура“ на Община Велико Търново, в Националния литературен форум „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат.
„Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на „Билет за никъде другаде“ мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички добри обещания са се изпълнили. Стиховете ѝ носят онази дълбоко авторски специфична и същевременно някак универсална художествена харизма, отличаваща докоснатите свише автори. Поезията ѝ е белязана от богат и нюансиран език, от свежа сетивност, от смелостта да рискува, залагайки се докрай, без предпазни осигуровки в текстовете си, а също и от смелостта да експериментира със слово и форма, без да залита в маниерност и без да дискредитира естетическото, както това се случва при толкова много даващи надежди млади поети. Казано накратко, тази книга е символичното ни сбогуване с Нели Станева като обещание за поезия. Но и зашеметяващата ни първа среща с поезията Нели Станева.”
Кръстьо Раленков
***
„Чрез наслагване на пластове от образи на реални предмети, човешки чувства, цветове и звуци е създадена архитектониката на тази книга. Стихотворението „Бриколаж“ на Нели Станева е своеобразен художествен манифест или, по-точно, самопознание на собствения си стил. Стихосбирката „Билет за никъде другаде” изразява светлото упорство на авторката да отвори вратата на настоящето и да остане в него завинаги.”
Румен Денев
***
БРИКОЛАЖ
Откакто съм тук,
събирам ненужни неща –
нежни мисли, наивни подаръци.
Бриколаж
от керамични запетайки, стъкла и кора,
гайки, рецепти, които бих сготвила,
срамни възпаления по повърхността
на гордата кожа, вълнение
от мисълта за кал по прасците,
даже за старост, вълнение
от сладостта на упадъка.
Счупени брошки,
листчета с драскулки,
следи от възможности,
камъчета, обикновени.
Мисля, че всеки модел престилка би ми отивал.
Слънцето настойчиво лепи
промеждутъци сладка надежда
върху вечното иначе,
върху невъзможната основа на този колаж,
която вече съвсем не се вижда,
откакто съм тук, където си ти.
из „Билет за никъде другаде“,
Нели Станева