Политика

Пирински: Много сериозно да се прецени кой ще плаща

Това коментира по отношение на евробюджета евродепутатът Георги Пирински, който се срещна с представители на български регионални медии в Страсбург. Според него не бива да се прилага досегашната система бюджетът да се издържа от вноски, изчислени въз основа на БВП, като по този начин се пренебрегва ролята на собствените ресурси.

„В сегашната многогодишна бюджетна рамка 2014-2017 има два вида бюджетни кредити – за поети задължения и за извършване на плащания. За текущите седем години, като задължение са фиксирани 1 087 197 000 000 евро. Въпреки огромната на пръв поглед цифра, това действително е около 1,4% от целокупния брутен национален доход на страните от ЕС. За плащания са предвидени 1 025 429 000 000 евро, което е под един процент – 0.98 %. В сравнение с всички предишни периоди на бюджета, това обстоятелство бележи едно „дъно” на възможно изчеждане”, отбеляза Георги Пирински, като припомни че с аргумента за необходимост от просперитет всичко това е по настояване, преди всичко на правителствата, ориентирани на дясно.

Не е ясно дали следващата бюджетна рамка ще е пет или седем-годишна, но по отношение на Брекзит и влиянието му върху нея поражда различни мнения и изчисления. Едно от тях е твърде драстично, предрича загуба от 23 000 000 000 годишно, но въпреки това реалната оценка е за 10 000 000 000. Обединеното кралство съставлява 17% от Брутния национален доход на ЕС, а участва със 7% в общия бюджет. „Разбирате, когато се намали основата със 17 %, тогава се увеличава тежестта върху останалите страни, особено ако искат да запазят абсолютни размери на разходите”, допълни Пирински. Всички тези изчисления не са окончателни и подлежат на актуализация.

Фактор, който със сигурност ще повлияе на новата бюджетна рамка са новите приоритети за разходване. Така например между 2014 и 2017, във връзка с мигрантската криза бяха разходени 17 700 000 000 евро. Относно вътрешната сигурност  на ЕС, съществуват предложения и препоръки – вместо сегашния 1 % разход, този дял да стигне 10 %. Засилени са вниманието и разчетите към политиката в областта на отбраната, включително изследванията в тази област, там също има чувствителни увеличения. „В предстоящите преговори за разработката на многогодишната финансова рамка вече има значително изоставане, тъй като Комисията не изпълни договорното си задължение да представи своя проекто-вариант на бюджетна рамка до края тази година”, припомни Пирински. По негови думи, комисарят Йотингер и комисията дадоха да се разбере, че такова предложение ще бъде направено формално до края на Българското председателство, през месец май. Министърът на Българското председателство Лиляна Павлова вече проведе няколко срещи с всички български евродепутати в Страсбург, като заяви пред тях, че от страна на българското председателство ще има сремеж разговорът за бюджетната рамка да започне още в първите месеци на следващата година. Няма спор, че бюджетът е приоритетен интерес и за развитието на ЕС и за развитието на страни като България.

Текущата многогодишна рамка се изпълнява въз основа на приетата стратегия Европа 2020. Десетгодишния период между 2010 и 2020 г., така наречената Лисабонска стратегия е с пет основни цели. Спрямо тях бяха осмисляни и ориентирани самите разходи. За следващия програмен период е ясно, че такъв еднозначен документ няма да има. „Очевидно комисията съзнателно отбягва да се ангажира с твърди цели и задачи, по различни причини. Имайки предвид и сериозната непредсказуемост на развитието – и на икономическата, и на общата обстановка, а и сериозните проблеми в състава на министрите на Европейския съвет”, коментира Пирински.

Най-общо има три очаквани варианти- единият е за съществени реформи в кохезионната и селскостопанската политика – за намаляване на общия им абсолютен размер и процентен дял, като компенсацията ще бъде по-добро насочване, преди всичко към онези страни, където доходите са по-ниски, а нуждите са по-големи. Съществува и тезата, че от европейския бюджет трябва да се развиват проекти, които имат така наречената добавена стойност на европейско равнище. Това са транс-европейските комуникационни връзки и общи политики в полза на всички страни-членки. Групата на социалистите и демократите в ЕП изрази позиция, че за да се компенсират набелязаните съкращения и дефицита в резултат на Брекзит трябва да се засили прилагането на собствените ресурси за бюджета. Най-общо казано, това са различни отчисления от обороти и данъци, които директно да постъпват в общия бюджет, а не да минават през националните бюджети. Докато в началото съотношението на собствени ресурси,предимно от мита и вноски на страните от техните бюджети е било близо 80% към 20%, сега е обратното – над 70% от бюджета се финансира от националните бюджети.

Социалистите не приемат философията, че непременно са необходими съкращения и на общия обем, и на основните политики, като разходи. Според тях, и досега тази бюджетна рамка не отговаряше на всички потребности на общността, така че не е допустимо при такива амбициозни очаквания за следващия период в същото време да се говори, че няма да има средства. Лявата теза за собствените ресурси включва и дълго обсъждания въпрос за данък върху финансовите транзакции, чиито най-върл противник бе Великобритания. „Сега се очаква, че съпротивата ще бъде с една степен по-малка. Няма причина този огромен финансов сектор да не бъде облаган, макар и минимално, за огромните обороти, които реализира, включително в и чрез финансовите центрове на ЕС”, заяви още Пирински.

Другата основна идея е общ данък върху корпоративните доходи, тоест – да се облагат доходите на големите транснационални фирми, които реализират многомилярдни печалби в ЕС. Според Пирински именно те развиват офшорен бизнес и така градят една данъчна архитектура, в която финансово убежище им предоставят висококомпетентните адвокатско-консултанкси експерти, с които работят. Рязка реформа до голяма степен би могла да донесе необходимите за общността средства в бюджета. С това ще бъдат свързани и бъдещите дискусиите – „въпросите са кои са определящите цели за ЕС, какви са абсолютно необходимите ресурси и какви са абсолютно неприемливите аргументи да се твърди, че пари няма” – подчерта Пирински.