Завършила социология в Женева, Ботевата дъщеря – Иванка, се връща в Търново. Оказва се, че майка й Венета проваля два опита за годеж на дъщеря си. Единият с артиста Сава Огнянов, а другият с д-р Христо Аджаров от Пловдив…Разочарована Иванка заявява, че няма да се омъжва. „Ще събера всичко, писано от баща ми, ще го издам в книга и таз книга ще бъде моето дете и Ботевият внук…”
Но все пак се омъжва – за доктора по икономика Стоян Христов. Живеят десетина месеца – колкото Ботев с Венета – и през есента на 1906 година бременната Иванка се разболява от антракс. Умира в София. Траурен вагон пренася тялото й през Северна България и на всички гари почернено множество мълчаливо се прощава с дъщерята на Войводата, както със самия него.
Останала сама, Венета Ботева се отдава на добротворство: влага в търновския клон на Българската народна банка сумата 6000 златни лева, с които да се образува фонд „Иванка Хр. Ботева” при Министерството на народното просвещение, като с лихвите от тази сума се подпомагат ежегодно с дрехи, обувки и учебни помагала най-бедните, но добри ученици от училището „Свети Константин” в Търново. Впоследствие прави дарения на същата църква два пъти по 1000 лева. На девическия манастир „Свети Пантелеймон” в Присово и на девическия манастир „Света Троица” в Търново подарява свещени одежди. Дарения Венета Ботева прави и на манастирите „Света Богородица” и „Свети Никола” в Арбанаси.
