До преди 10 години денят ми започваше по един и същ начин: с кафе и цигара. Както много пушачи, аз също не можех да си представя едното без другото и за мен тези два порока бяха неразделно цяло. Има хора обаче, които се ограничават само и единствено до тази цигара на ден. Е, аз не бях от тях и дори бегла мисъл за отказване от тютюнопушене не преминаваше през главата ми. Без значение дали имахме, или не пари, в сметките винаги трябваше да има място за 2 кутии цигари на ден – една за мен и една за съпруга ми.
Както често се случва в живота обаче, отказване от тютюнопушене при нас настъпи не от добра воля, а от волята на съдбата. Мъжът ми изведнъж остана без работа, заради което доходите ни паднаха рязко наполовина. Това не е никак добре, когато и двамата работим нормална държавна работа, на всичкото отгоре имаме и две ученички вкъщи.
От притеснение, липса на пари или и двете, той спря да пуши и въпросното отказване от тютюнопушене се случи сравнително лесно при него. Аз обаче не бях готова за това и в списъка си за пазаруване продължавах да записвам хляб, кисело мляко, ориз, леща, цигари. Водих се от принципа, че с 5 лева няма да обеднеем, но не смеех да пресметна сумата, с която моята зависимост ощетяваше семейството.
Всичко това до един конкретен ден малко преди заплата. Още докато работихме и двамата, често ни се случваше накрая на месеца да броим стотинките. Представете си какво настана вкъщи, когато заплатата остана само една. Все някак успявахме да свържем двата края – родителите ни пращаха зеленчуци, яйца и месо от село, аз като типична българска домакиня умеех да си правя сметката и да готвя пестеливо, но понякога, каквото и да правиш, когато парите са малко, те все пак се оказват недостатъчни.
И така: ето ме мен, пред касата в магазина, изправена пред дилемата дали да си купя цигари или кило месо за готвене, за да има какво да ядат децата ми. Вярвате или не, очите ми се насълзиха в този момент, че изобщо позволявам да се чудя между двете. Взех месото и се прибрах вкъщи. Оттогава, вече повече от 10 години, не съм запалила и една цигара. А мъжът ми отдавна работи, дъщерите ми пък вече са омъжени.
