Отворено писмо до българския патриарх Даниил и до Светия синод на Българската православна църква изпрати археологът проф. Христо Вачев. С него той очаква становището на Негово Светейшество за археологическото проучване в землището на село Самоводене, при което бяха разкрити архитектурни останки от средновековен храм, обитаван от свети Теодосий Търновски. Разкопките започнаха през 2024 г. с финансовата подкрепа на Община Велико Търново и дарители. През 2025 г. с постановление на Министерския съвет бяха отпуснати 100 хил. лева за продължение на изследователската дейност на обекта. През целия период обаче проф. Вачев и неговият екип са атакувани от Великотърновската митрополия, че разкопките са незаконни, защото се извършват върху имот, църковна собственост. Делото по съдебния спор между Митрополията и Община Велико Търново ще се гледа на 18 декември т.г.
„Обектът е разположен според актуалните към настоящия момент документи в ПИ с идентификатор 65200.92.218 по КК и КР на с. Самоводене, община Велико Търново с документ за собственост РД-14-152 със статут общинска частна собственост на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за собственост и ползването на земеделски територии.
Разкритите архитектурни останки на храма недвусмислено сочат, че той е един от най-блестящите образци на българската църковна архитектура и изкуство от епохата на Второто българско царство XII–XIV век. Въз основата на задълбочен научен анализ на резултатите от археологическите проучвания, изследванията на запазената стенописна украса и наличните писмени сведения е установено, че разкритият храм е изграден по повеля и ктиторски акт на българския цар Иван Александър в средата на XIV в. Мотивът на българския самодържец за издигане на католикона и обителта около него е продиктуван от стремежа му в тях да извършва многостранната си богоугодна дейност големият църковен деец и ерудит Св. Теодосий Търновски. Впоследствие игумен на манастирския комплекс е друг български светец канонизиран от православната църква Св. Роман Търновски. Храмовият комплекс е важна и неделима част от Търновската Света гора“, посочва проф. Вачев, като изтъква, че по смисъла на чл. 146 ал. 3 от Закона за културното наследство обектът притежава статут на недвижима култура ценност с категория национално значение..
„Към настоящия момент теренът, на който е разположена недвижимата културна ценност, е обект на висящ съдебен спор между Великотърновската митрополия и Община Велико Търново относно правото на собственост върху имота с идентификатор № 65200.92.218 от кадастралната карта на град Велико Търново. Спорът е предявен по чл. 108 от Закона за собствеността и е образувано дело № 1099/2025 г. по описа на компетентния съд.
Такава позиция обаче явно не се споделя от действащия процесуален представител на Великотърновската Света Митрополия. В периода 2024–2025 г. действащият процесуален представител на Великотърновската Света Митрополия отправи редица сигнали до следните институции: Министерство на културата на Република България, председателя на Съвета за теренни проучвания (директора на НАИМ при БАН), директора на ОД МВР – Велико Търново, директора на ГДБОП Сектор „Трафик на културно-исторически ценности“, кмета на Община Велико Търново, кмета на с. Самоводене. В тях са изложени твърдения за нерегламентирани археологически теренни проучвания и искане в случай на установяване на нарушения да бъдат предприети мерки за тяхното преустановяване. По повод подадените сигнали е назначена проверка от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата на Република България. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол Вх. № 97-00-1739/14. 08. 2024 г. От съдържанието на документа става видно, че не са установени никакви нарушения при археологическите теренни проучвания на обекта и съпътстващата ги документация. Това обаче явно не удовлетворява действащия процесуален представител на Великотърновската Света Митрополия и той продължава да отправя нови сигнали, които както и горепосочените нямат отношение към висящия съдебен спор относно собствеността на имота, но уронват авторитета и научния престиж на археологическия екип“, казва археологът.
На 06.11. 2025 г. защитникът на Митрополия отправя Уведомление до Министерството на културата с искане да бъдат „временно преустановени дейностите по спасителното археологическо проучване“, които са завършени в рамките на календарната 2024 г.
„Особено смущаващо в споменатото Уведомление е искането за преустановяване на следните дейности: „организирането и провеждането на туристически посещения“.
Във връзка с така цитирания текст Ви информирам, че археологическият екип не организира и провежда т.нар. „туристически посещения“. Факт е, че това свято място е обект на масово поклонение и почит от редица православни миряни, дошли да се запознаят на място с живота и дейността на бележития църковен деец Св. Теодосий Търновски, главно действащо лице в църковните антиеретически събори и борец за чистотата на православието, както и учител на Светия Търновски Патриарх Евтимий. Важна роля по отношение на този интерес изиграха предаванията и репортажите на БНТ, Нова телевизия, Евронюз, редица сайтове и печатни медии, които коректно отразиха резултатите от проучванията. Православните християни получават информация както от членовете на екипа, така и от изготвените информационни табла, поставени в непосредствена близост до разкрития храм. В контекста на това отбелязвам, че върху отделно табло са изписани имената на всички спомоществуватели, предоставили дарения за провеждане на комплексните проучвания. Във връзка с цитираното по-горе искане, възниква въпросът и на тях ли трябва да не се позволява посещението на светата обител? Ще си позволя да отбележа, че в качеството си на дългогодишен изследовател на църковната история и архитектура, не съм се натъквал на факт от хилядолетната история на Българската православна църква, свидетелстващ за забрана достъпа на православни миряни и ктитори до светите храмове. Нещо повече. На 27 ноември е Успението на Св. Теодосий Търновски. И на този ден ли православните християни не могат да изразят почитта си към този български светец на място, свързано с богоугодната му дейност?“, пита проф. Вачев.
Според него доста стресиращо в Уведомлението звучи и твърдо заявената позиция: „Следва да се има предвид, че в случай, че съдът признае Великотърновската митрополия за собственик, същата не е давала съгласие за извършване на археологически проучвания и изрично се противопоставя на такива действия“.
„Оставям без коментар цитираното, защото по мое скромно убеждение всяко едно научно изследване, установяващо факти и разкриващо артефакти, свързани с историята на Българската православна църква, спомага за утвърждаване на нейното място и роля като духовен стожер в живота на обществото. Това виждане се основава на факта, че в продължение на десетилетия моята научна дейност отразена в монографии, студии и статии е насочена към проучването на различни аспекти от историческото развитие на християнската църква. В тази връзка ще си позволя да отбележа две от проучванията ми: „Резиденции, църкви и манастири в Търновската митрополия през XV – XVIII век“. Велико Търново, 2013 г. Издателство „Фабер“, 368 стр. и „Църковно строителство и архитектура в българските земи през XV – XVIII век. Велико Търново, 2023 г., Издателство „Фабер“, 471 стр.
Във връзка с гореизложеното, бих желал да науча какво е Вашето становище по така очертаните проблеми.
В заключение ще отбележа, че само обединените ни общи усилия биха спомогнали за проявленията на една все по-ярко изразена духовност, от която всички ние се нуждаем“, завършва проф. Хитко Вачев.
