Днес отбелязваме 105 г. от рождението на бележития ни съгражданин Стефан Николов Дичев – писател и сценарист, заслужил деятел на културата.
Стефан Николов Дичев е роден на 9 януари 1920 г. в Търново в семейството на дограмаджията Никола Дичев Йонов. Писателят завършва Мъжката гимназия в родния си град. Следва строително инженерство в Чехия, но през 1943 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
След деветосептемврийския преврат през 1944 г. работи като редактор и публикува. Основател е на списание „Космос”, а в периода 1962-1990 г. е главен редактор на изданието. В периода 1968-1973 г. писателят е директор на издателство „Народна култура”. Стефан Дичев е член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските филмови дейци и др. организации.
Една от основните теми в творчеството на писателя Стефан Дичев е историята. Издава романа „За свободата”. Следват „Рали”, поемата „Първа българска легия”, „Пътят към София”, „Младостта на Раковски”, „Ескадронът”, киносценария „Демонът на империята”, „Крепости”, „В лабиринта”, „Съдбоносната мисия”, „Среща на силите”, драматургичният сценарий „Отвъд отчаянието”, сценарий за тв театър „Суровото време”, „Подземията на Сен Жан д’Арк”, „Завоевателят на миражите. Том 1 и 2” и много други.
Освен художествена проза Стефан Дичев пише либрета на опери – „Тракийски идоли” от Марин Големинов, „Неда” от Жул Леви, пиеси и стихотворения.
Негови книги и отделни произведения са превеждани на английски, немски, руски, испански, френски и др. езици. Съпругата на писателя, художничката Лиляна Дичева е илюстратор на някои от романите му.
Кончината на Стефан Дичев (27 януари 1996 г.) го заварва над работата му върху третата част на трилогията си „Завоевателят на миражите”, посветена на Александър Македонски.
Личният литературен архив на писателя се съхранява в център „Българистика” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Използвани източници: Шумелов, Владимир. Стефан Николов Дичев. // Шумелов, Владимир. Литературно Търново : Био-библиографски справочник. – В. Търново, 2019, с. 189-190.
