На 8 октомври световната общественост отбелязва Международния ден за намаляване на опасностите от стихийни бедствия.
Това са явленията, които човекът не може да контролира, но водят до значителни човешки и материални загуби. Такива са вулканичните изригвания, земетресенията, наводненията, лавините, тропическите циклони.
Размерите на щетите, причинени от тези бедствия обикновено зависят от подготовката на хората и способностите им да реагират адекватно в кризисни ситуации.
Международния ден за намаляване на опасностите от стихийни бедствия обръща внимание на това, правителствата, бизнесът и гражданите да се поучат от предизвикателствата, пред които ни изправя природата като се обърне внимание на обучението и изграждането на системи за ранно оповестяване.
А ние ще ви разкажем за някои от най-големите бедствия, познати до днес на човечеството:
На 11 октомври 1138 г. силно земетресение удари град Алепо, разположен в днешна Сирия. Алепо е бил един от най-големите и проспериращи градове в средновековния ислямски свят, но земетресението го превръща в развалини. Цитаделата, джамиите, дворците и къщите се срутват, погребвайки хиляди хора под отломките. Точната сила на земетресението не е известна, но съвременни източници съобщават, че е било усетено до Дамаск, Багдад и Йерусалим. Приблизителният брой на жертвите варира от 230 000 до 250 000, което го прави едно от най-смъртоносните земетресения в историята.
На 26 декември 2004 г. огромно земетресение с магнитуд 9,1 по Рихтер се случи под морето край западния бряг на Суматра, Индонезия. Земетресението беше третото най-голямо, регистрирано някога, и отприщи поредица от опустошителни цунамита, които преминаха през Индийския океан. Вълните достигнаха височина до 30 метра и достигнаха до 5000 километра от епицентъра. Цунамито засегна 14 държави, включително Индонезия, Тайланд, Индия, Шри Ланка и Сомалия, и причини големи щети на крайбрежните райони. Приблизителният брой на загиналите бе около 230 000, като още милиони са разселени и ранени. Бедствието също предизвика глобална хуманитарна реакция и повиши осведомеността за необходимостта от по-добри системи за предупреждение за цунами.
На 12 ноември 1970 г. страхотен тропически циклон се развихри в Бенгалския залив, насочвайки се към Източен Пакистан, сега Бангладеш. С ветрове със скорост 185 километра в час и централно налягане от 966 милибара, той се блъсна в брега близо до устието на река Мегна на следващия ден. Отприщвайки колосална буря, тя наводнявя ниско разположените крайбрежни райони, докато обилните валежи и свирепите ветрове опустошават посеви, домове и инфраструктура. Трагично, катастрофата взима между 500 000 до 1 000 000 живота, като мнозина загиват в реките Ганг и Брахмапутра. Освен опустошителните жертви, събитието освети недостатъчната готовност и реакция на пакистанското правителство, катализирайки войната за освобождение на Бангладеш през 1971 г.
На 28 септември 1887 г. Жълтата река, жизненоважен воден път в Китай, излиза от бреговете си, наводнявайки огромни части от Северен Китай. Известна със склонността си към наводнения поради тежкия си седиментен поток и нестабилното си течение, разрушителният потоп на реката през 1887 г. беше предизвикан от проливни дъждове и снеготопене. Пробивайки дигите на множество точки, той се пренасочва към Бохайско море, променяйки значително пътя си. Потапяйки 50 000 квадратни километра и засягайки 11 милиона души, бедствието отнема около 900 000 до 2 000 000 живота, с допълнителни жертви от последвалия глад и болести.
На 18 август 1931 г. река Яндзъ, най-дългата в Азия и третата по дължина в света, отприщи яростта си, причинявайки най-смъртоносното природно бедствие в историята. Обхващайки разнообразни пейзажи от извисяващите се върхове на Тибет до плодородните равнини на Китай, реката е спасителна линия за милиони. Но долното ѝ течение, където се събират притоците, крие риск от наводнения. Обилните валежи, обезлесяването и лошото управление на водата кулминираха в катастрофалното наводнение от 1931 г., изострено от съпътстващи политически сътресения. С приблизителен брой на загиналите между 3,7 до 4 милиона, още милиони претърпяха разселване, глад и болести, оставяйки незаличима следа върху околната среда, икономиката и обществото на Китай.
