Феерия от стихове, емоции и музика завладя десетките почитатели и приятели на известния великотърновски актьор Гено Мочуков, който ги събра във фоайето на РНБ „П.Р. Славейков“ за своя бенефис. Акцент в него бе представянето на третата му стихосбирка „Тъкач на сънища“ с авторски спектакъл. Антологията излиза по повод 70-годишнината му 24 години след първата му творба „Състояния“. По-късно се появява и втората – „Ребро от мъж перо от ангел“.
„Тъкач на сънища“ не е красиво словосъчетание. То е метафората на живота. Всички ние сме в този огромен стан. Мятаме се като совалки – нагоре, надолу, наляво надясно, вторачени в нишката, която изгражда платното. Понякога тя е бяла, друг път черна, понякога е червена като кръв, или синя като водата и небето, често е изкряща като слънцето, луната и звездите… Може да се скъса. Но няма как – връзваш и продължаваш. Така е от началото до края на човека. Всеки изтъкава своето платно кой както може и кой колкото може“, представи поетично своята стихосбирка и житейската си философия Гено Мочуков.
Той развълнувано сподели, че след раздялата си с МДТ „Константин Кисимов“ намира в словото и дори в рисуването други начини за себеизразяване. Стиховете често се раждат за минути след дълго носена болка. Те никога не са планирани. „Моите неща са максимално изчистени и кратки по форма. Не обичам словоблудството в поезията, за мен е важна простотата в изразяването“, каза още Гено Мочуков. Той благодари на РНБ „П.Р. Славейков“ и персонално на директора доц. д-р Калина Иванова и на зам.-директора д-р Иван Александров за съдействието, за да стане стихосбирката „Тъкач на сънища“ факт. Важна роля за създаването й има и безвъзмездното участие на художника Христо Панев с илюстрации в нея, както и на сина му – Габриел Панев, който пък прави корицата.
В празничната юбилейна поетична вечер Гено Мочуков поздрави зам.-директорът на културната институция Иван Александров.Той припомни приноса му през годините в културния живот на Велико Търново, някои от знаковите му роли в театъра, сред които на Рафе Клинче от „Железният светилник“, на Андрей от „Живей и помни“, на Горан от „Време разделно“ и др. „От всяка творба в „Тъкач на сънища“ усещаме оптимизма, с който тя звучи. Усещаме един мъж с нежна душа, който крачи в житейския път винаги верен на себе си“, каза в приветствието си зам-директорът на РНБ и подари на юбиляра творба на Иван Бочев с търновски пейзаж.
”Синтетично по форма, писането на Гено Мочуков е философски поглед върху „нещата от живота“, то е опит за рефлексия на ставащото наоколо в многобройните му проекции и състояния, и не на последно място това е морално писане, базирано на ясните и прости фундаментални истини в света, то е писане на дълбоко вярващ поет“, каза при представянето на стихосбирката “Тъкач на сънища” писателят и литературен критик Владимир Шумелов. Той допълни, че тези 132 поетически къса, повечето стари, но в нова редакция, както и актуални, писани през последните години, структурно са обединени в три дяла – „Тази тайна не е моя“, „Уча се да обичам“ и „Невидима светлина“.
“Калейдоскопичността на философски оцветените поетически късове пръска онази „невидима светлина“, която осветява нашите тайни, тъмните кътчета на душата, кара тишината да говори, отваря вратите към другия, събира парчета голи надежди, показва краха на горчивия плод на красивите илюзии, но и съдбоносното „Живей и се радвай!“. Очевидното внушение е, че животът е неизменен урок – да се научиш да обичаш обаче е базисна същност, обсебеност, споделеност, нежност, озарение, вяра и осъден на вечност урок: „Минах отново / по твоите стъпки / и ги оставих / нежно / пред твойта врата“, допълни още Владимир Шумелов.
Стихове от „Тъкач на сънища“ в авторски спектакъл поднесе на публиката Гено Мочуков. Като специален подарък за него и присъстващите бяха прекрасните изпълнения на дъщеря му – Русалина Мочукова – сопран. На пианото беше Мануела Халваджиева.
