Народното събрание окончателно прие по-бързите срокове и процедури за възобновяемите енергийни източници. Очакваното намаление на административната тежест ще бъде постигнато чрез съкращаване на сроковете и оптимизиране изпълнението на административна процедура за издаване на разрешения за реализирането на инвестиционни намерения за производство на енергия от възобновяеми източници.
Предложените промени въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413, с която се поставя нова цел: минимум 42.5% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на ЕС до 2030 г. За България е предвидена национална цел от 34.48%, посочена в актуализирания Национален план в областта на енергетиката и климата (2021–2030).
Европейската комисия вече е започнала процедура за нарушение срещу България (№ 2024/0211) заради забавяне в транспонирането на разпоредби от Директива 2018/2001, включително относно административните процеси за изграждане на ВЕИ проекти.
С поправките се въвеждат конкретни срокове за издаване на разрешения за строеж на съоръжения за слънчева енергия и системи за съхранение на енергия, което е важна стъпка към ускоряване на инвестициите във възобновяеми източници и улесняване на домакинствата и бизнеса.
Когато соларните панели и съпътстващите съоръжения се инсталират върху сгради или други изкуствени конструкции (с изключение на водни площи), разрешението за строеж трябва да се издаде в срок до три месеца.
Ако става въпрос за малки соларни системи с мощност до 20 kW, предназначени за лично потребление или за енергийни общности, срокът се скъсява на един месец.
Допълнително се въвежда принципът на „мълчаливо съгласие“: ако след потвърждение за пълнотата на подадените документи не бъде издадено разрешение за строеж в посочения срок, то ще се счита за автоматично издадено, при условие че мощността на инсталацията не надвишава наличната мощност на електрическото присъединяване на сградата.
Ето сроковете, регламентирани в приетата нормативна уредба:
До 3 месеца за издаване на разрешение за строеж на соларни инсталации и съоръжения за съхранение на енергия.
До 1 месец за инсталации до 20 kW, включително за граждани и енергийни общности.
Ако не бъде даден отговор в срок, разрешението се счита за мълчаливо издадено, при определени условия.
Процедури за термопомпи:
До 1 месец за присъединяване на термопомпи до 50 MW.
До 3 месеца за геотермални термопомпи с такава мощност.
Краен клиент може да инсталира в сграда, присъединена към електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа и върху недвижим имот към нея в урбанизирана територия, термопомпа с:
електрическа мощност до 12 kW;
електрическа мощност до 50 kW, инсталирана от потребител на собствена енергия от възобновяеми източници, за която електрическата мощност на инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници възлиза най-малко на 60 на сто от електрическата мощност на термопомпата.
С промените се изисква във всяка община да функционира Център за административно обслужване, който да помага на граждани и фирми с информация и насоки за процедурите при изграждане, реконструкция или модернизация на обекти за възобновяема енергия, включително термопомпи и съоръжения за съхранение на енергия, да организира самите административни процедури – например за строителни разрешения и за присъединяване към електрическата или топлопреносната мрежа. Центърът ще приема искания за разрешителни и ще следи документите да са изрядни. Той ще уведомява в 3-дневен срок при нередности и дава 14 дни за корекции. Също така ще прекратява процедурата, ако нередностите не бъдат отстранени.
Центърът ще изготвя график за изграждането и въвеждането в експлоатация на обекта.
Въвеждат се конкретни срокове за приключване на разрешителните процедури:
до 1 година – за малки инсталации под 150 kW, за модернизация, или за съоръжения за съхранение;
до 2 години – за всички други случаи;
до 3 години – само за морски вятърни централи;
срокът може да е по-дълъг, ако самият заявител го поиска.
Центърът ще е длъжен да уведомява мрежовите оператори за всяко издадено строително разрешение и да им предава нужните документи (като право на собственост и виза за проектиране).
С промените в Закона за енергията от възобновяеми източници се въвежда ново задължение към институциите, отговорни за градското планиране: при проектиране на инфраструктура в урбанизирани територии (като нови квартали, бизнес зони или обществени сгради), когато това е целесъобразно, ще трябва да се разглежда възможността за използване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Това включва технологии като геотермални системи, соларни термални панели или термопомпи.
Освен това ще бъде задължително да се провеждат консултации с операторите на електро- и топлопреносни мрежи. Те ще трябва да отчитат как новите проекти и възможностите за местно производство на енергия (напр. чрез соларни инсталации на покривите) влияят върху натоварването на мрежата. Ще се търси и съгласуване с нуждите на енергийните общности и домакинства, които сами произвеждат част от електроенергията си.
С новите законодателни промени се въвежда конкретна цел: до 2030 г. поне 14% от енергията, използвана в транспорта, трябва да бъде от възобновяеми източници – например биогорива, биогаз или електричество от слънце и вятър.
Тази цел е задължителна и ще бъде изпълнявана чрез ангажименти от страна на доставчиците на горива, които ще трябва да осигурят достатъчно количество зелена енергия в сектора. Това включва не само горивата за автомобили, но също така и енергията за железопътен, морски и въздушен транспорт.
Мярката е част от европейската политика за декарбонизация и цели да намали зависимостта от изкопаеми горива, като същевременно се насърчава използването на по-чисти, устойчиви източници на енергия в транспорта.
