С голям успех в РНБ „П.Р. Славейков” във Велико Търново бе представена „Книга за върховете „Св.Никола” и Шипка” на историка проф.д-р Петко Петков. Уникалното научно изследване провокира интереса на десетки почитатели, колеги, съмишленици и приятели на преподавателя във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. След Габрово, Казанлък, Стара Загора и Пловдив, истината за върховете коментира и великотърновската публика.
Грамоти „Книжовник” и отличителния знак на Регионалната народна библиотека „Петко Рачев Славейков” във Велико Търново получиха професорите Петко Петков и Пламен Павлов от заместник-директора Калина Иванова за приноса си в българското книжовно наследство. Отличията се връчват на заслужили с творчеството си изследователи и родолюбци.
„ Книгата е до голяма степен необичайна на всичко, написано от Петко Петков. Той работи в много широка гама от проблеми и има сериозен принос за изследването на редица теми, сред които са Българската православна църква, Търновската конституция, бележити личности, системата за отбелязване на националните и официалните празници. Несъответствието в сегашното именуване на връх „Св.Никола” като Шипка – съседния на него, има отражение върху историческата памет и културния туризъм”, каза при представянето на „Книга за върховете Св.Никола и Шипка” историкът проф. д-р Пламен Павлов. Той изрази увереност, че след достигането й до различни институции, включително и президентската, ще се вземе справедливо и единственото правилно решение върхът да се нарича отново „Св.Никола”.
Проф. Павлов даде много висока оценка на изследователския труд на колегата си и подчерта, че той съчетава три забележителни качества – да бъде търсещ, мислещ и патриот. „Объркването не е безобидно. Проф. Петков с право е непримирим и иска да сложи нещата на истинските им места. Историческата наука никога не се е предавала. Българските историци винаги са използвали името „Св.Никола” за върха, където е построен паметникът на Освобождението. Книгата показва, че от Велико Търново могат да се дават национални решения. Крайно време е да се върнем към автентичността”, категоричен бе на срещата в библиотеката проф. Павлов.
„Книга за върховете „Св.Никола” и Шипка” има две предназначения – научно и обществено. Тя е изследователски труд, който беше провокиран от моето участие в тържествата на връх „Св.Никола” през 2016 година със словото ми „Кратък урок по история”. Веднага след него с мен се свързаха родолюбци, които вече десет години търсят начини за възстановяване на историческата истина. През този период са правени и няколко подписки в подкрепа на идеята за официалното възстановяване на имената на двата исторически върха„, сподели авторът проф. Петко Петков. Той разказа, че по време на представянията в другите градове е получил още доказателствен материал в подкрепа на изследването си и вече може да се мисли за ново, допълнено издание на книгата. В нея за първи път се публикуват оригиналните архивни документи за двете преименувания на връх „Св. Никола“: през 1951 на „Столетов връх“ и през 1977 на втори връх Шипка. Изтъкнати и критично тълкувани са неизвестните досега дори за историците мотиви и аргументи на ръководството на БКП и държавата за преименуването на върха през 1977 година, което става набързо и без обществено обсъждане.
„Решението за издигане на храм-паметник за Освобождението, взето от Учредителното събрание в Търново през 1879 година, е той да се постави на връх „Св. Никола“ не защото там са се разиграли по-важни събития през 1877 година, а защото е по-високият връх и така паметникът ще се вижда и от двете страни на Балкана”, припомни проф. Петков. Той обърна внимание, че Иван Вазов възпява чрез „Опълченците на Шипка“ (1883) по-ниския връх – единственият, който и до днес носи името Шипка, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов и на който се прославят българските опълченци като защитници на прохода.
„Книга за върховете „Св.Никола” и Шипка” съдържа най-различни доказателства и аргументи за това кой връх кой е и какъв е бил през годините. Историческата картография е от най-висок ранг. Има историческа документация от първостепенна величина – исторически извори от мемориален характер, от архивния документален фонд, държавни и лични документи, има историческа литература – и популярна, и академична, ползвам написаното и от военни кореспонденти. Цитирал съм автори от най-големи академични висоти, които продължават след преименуването да използват топонимите „Св.Никола” и Шипка. Всичко е събрано в 61 параграфа”, разказа на срещата с почитателите си историкът проф. Петков. И допълва, че това с право може да се нарече урок по правене на история. „На места, където не съм сигурен – предлагам хипотеза и съм си позволил да тълкувам”, каза още преподавателят. Изследването подкрепиха и редица участници в срещата, сред които историците проф. Милко Палангурски и Тянка Минчева.
На финала на срещата бе отправен призив за финансово подпомагане на Александър Гайдев, който страда от „Паркинсонов синдром“ и отново се нуждае от подкрепа, за да живее. Проф. Петко Петков подкрепи акцията и даде своята лепта в дарителницата за набиране на средства.
