За да се получи качествено образование, е необходимо хората, които общуват с бъдещето на България, да бъдат емоционално съхранени. Това заяви пред Общинското радио старши учителят по български език и литература в СУ „Емилиян Станев“ Незабравка Апостолова. Преди 10 дни тя поиска в отворено писмо и петиция учителският труд да бъде признат във втора категория, а предложението й вече е подкрепено с 9000 подписа от различни региони на страната не само от учители, но и от бивши ученици с трогателни постове на благодарност. „Личният ми повод за петицията, е, че пореден колега не доживя до пенсия. От минимум 5 години поставям въпроса пред структурите на синдикатите за втора категория труд, не за ранно пенсиониране, защото и сега го има, въпреки че учителите търпят загуби. Настоявам за прекатегоризацията заради изключително емоционалното прегаряне на учителите. Това е напрежение, което не се вижда отстрани. Хората виждат някакво работно време, което според тях е 4 часа, виждат някакви тримесечни ваканции, които далеч не са толкова. Във времето, когато ти не общуваш с децата, изпълняваш редица административни задължения. И колкото министерството да тръби, че се намалява административната дейност в училището – това е дълбоко невярно. С всяка година тя става все по-голяма. За абсолютно всяка стъпка, която се случва в училище, учителите пишат отчети, протоколи и безумни документации и това наистина не намалява. Тези неща ти изпиват силата, не можеш да си полезен на очите, които седят срещу тебе и ти вярват и очакват твоето вдъхновение и подкрепа, защото ти имаш да вървиш безброй други ненужни неща“, обясни Апостолова.
По повод петицията образователни експерти коментираха, че за нормативната промяна трябва политическа воля. „Не може представители на Синдиката на българските учители да ми казват няма как да стане. Това са хора, които получават заплатите си от моя членски внос и от членския внос на учителите, които са може би най-голямата гилдия в българското общество. Всички интервюта, които гледам по медии със синдикални лидери, се провеждат в бъдещо пожелателно време – искаме да.., имаме намерение да.., преди години правихме анкета, направили сме платформа, на която учителите да отговорят дали имат емоционално и професионално прегаряне, но на практика няма никакви резултати. Така че всякакви идеи, намерения без действия – са всъщност бездействие. Искам това да се промени и не само аз, всички учители“, посочи педагогът.
По нейни думи след началото на петицията се е създало обществено напрежение и разделение. „Появиха се безумни заглавия от журналисти от национални медии от типа „учителите преуморени – искат да се пенсионират по-рано като шофьорите“. Това заглавие е дъното, защото то моментално противопоставя един сектор на друг, моментално скачат тук лекари, хора, които са обществено полезни, всъщност всяка професия е обществено полезна. Гневът не би трябвало да е насочен против учителите, а против политиците, които трябва да свършат една работа. Не може да се казва няма политическа воля, защото младите хора ще завършат училище и ще се махнат от България. А ние не искаме това, нали? Така че нека да има политическа воля. Далеч съм от мисълта, че всички политици не работят. Може би има свестни и работещи хора и много бих искала тези хора да започнат да работят, за да има политическа воля“, каза старши учителят.
На въпрос – защо образованието се превърна в „социална услуга“ – Апостолова отговори: „До това се стигна в рамките на 30 години, в които се смениха обществените ценности като цяло. Всички виждаме и жънем резултатите от това. Доведе до обезценяване на учителския труд, защото се смята, че той не е производство. Да работиш с душите на хората мигар е много по-лесно, отколкото да си миньор, шофьор или каквото и да е. От всички професии има нужда. Едните произвеждат материални блага, другите работят с душите на хората и това не е по-малко важно, напротив, това е най-важно от всичко. И докато хората честно не си признаят „няма да има нито една професия, ако няма учители“ – нещата няма да се променят. Учителите не са служители, а вдъхновители“.
Работниците от втора категория труд се ползват от ранно пенсиониране при наличието на 15-годишен стаж (жените на 55 години и 8 месеца, а мъжете на 59 години и 8 месеца). Във втора категория попада трудът на инженерно-техническите специалисти, заетите в рудници и кариери за добив на полезни изкопаеми.
Снимка – Фейсбук Незабравка Апостолова
