Намираме се в шестата неделя след великия празник Петдесетница, когато почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя по традиция Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Светия Дух. Затова под техните актове отците се подписват с думите: „Изволися Святому Духу и нам“. Тези свети отци дадоха живота си за прослава на Евангелието, на евангелската проповед и благовестие на нашия Господ и Спасител Иисус Христос – този който дойде и даде себе Си жертва за греховете на човеците и ни обнови за живот вечен. Той ни показа пътя, по който трябва да вървим, за да достигнем до Бога. Да не търсим и изнамираме криволинейни пътища, а да следваме пътя, който води от Христа към Бога. Светите отци от шестте Вселенски събора са утвърждавали Христовата църква в единство с Евангелието.
Затова Първият вселенски събор е свикан срещу лъжеучението на свещеник Арий Александрийски, който отхвърля божествената природа на Божия Син – второто лице на светата троица. И дръзва да твърди, че Синът Божий е само висше творение. Съборът декларира, че Синът Божий е истинен Бог, роден преди всички векове и е единосъщен с Бог Отец.
Вторият вселенски събор е предизивикан от цариградския архиепископ Македоний, който отрича Божествеността на третото лице на Светата Троица и хули Светия Дух, като го призовава в творение. Съборът утвърждава догмата, учението за равенството и единосъщието на Светия Дух с Бог Отец и Бог Син.
Третият вселенски събор се провежда срещу ереста на цариградския патриарх Несторий, който смята, че на всяка природа трябва да съответства лице и по гностически маниер разделя човека Иисус от Бога Христос. Съборът постановява да се изповядват две съединени естества в богочовека.
Четвъртият вселенски събор заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий, който в борбата си против несторианството изпада в крайност и твърди, че божествената природа на Христос поглъща човешката и на практика остава единствена. Това лъжеучение се нарича монофизитство. С известния халкидонски орос съборът решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице, което е не слято, неизменно, неразделно.
Петият вселенски събор анатемосва съчиненията на тримата сирийски архиепископи – Теодор Непсуетски, Теодор Кирски и Ива Едески, които са идейни основатели на несторианството. С тях е осъден и ранно християнския богослов Ориген, който изповядва учение близко до прераждането и отрича вечността на адските страдания.
Шестият вселенски събор е свикан по повод лъжеучението на монотелитството, което признава две природи в Христа, но само една божествена воля. Съборът определя, че на двете естества съответстват две воли. Човешката не противоречи и не противоборства на божествената, а й е покорна. По този начин първите шест вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които се гради Църквата и християнската цивилизация. Затова с право можем да кажем, че Светите Отци, по думите на Евангелието, са светлината на света, която просвещава, освещава и обновява човека. От богопознанец го прави наследник на вечните блага.
Днешното Апостолско четиво е иззето из посланието на светия апостол Павел до Тит. То започва с думите: „Верни са тия думи“. И ние днес казваме „Верни са тия думи“, които споделяме, изповядваме, които са ни дадени за пример, за спасение и вечен живот. И казва апостол Павел на Тит:- „И аз желая това, та които са повярвали в Бога да залягат да бъдат прилежни към добри дела. Това е добро и полезно за човеците“. Виждаме как Светият апостол Павел и проповедник на народите вдъхновява, насърчава и подхожда бащински като дава на Тит и на онези, които са с него, да разберат кое е най-важно в живота, съкровено, чисто и свято, и към какво трябва да насочват своето внимание и мисли ежедневно. Думите са спасението и благовестието на Иисуса Христа. Те са верни и светия апостол желае от Тит, и респективно от всеки един от нас, да потвърждаваме с вяра, с желание тези евангелски думи. И щом сме ги приели, почувствали, щом сме тръгнали по Божия друм, да залягаме в тях, да бъдем прилежни, вдъхновени и чисти по сърце, и душа, и да имаме добри дела. Защото християнинът е човек, който изпъква сред другите с добрите си дела и доброто, което блика от сърцето му.
Защо? Защото „това е добро и полезно за човеците“ ни казва светият апостол Павел. Има много добри и полезни неща, но те са добри и полезни не само за нашето съществуване тук на земята, но и те събират съкровище, там на небето. Там пред Бога, пред Божия престол. Съкровище, което никой няма да открадне и да ни отнеме. Затова е хубаво да вярваме на думите на Евангелието, на думите Христови. Да се въплътят те в нашия живот, в нашето естество. Да бъдем прилежни и да залягаме да имаме добри дела, защото „това е добро и полезно за човеците“. За духовното ни и социално израстване и просперитет. А от глупави разисквания, препирни и разпри върху закона да отбягваме защото са безполезни и празни.
