Политика

НВУ с конкретни предложения за Стратегията за национална сигурност

Стратегическите документи отговарят на динамиката на международните отношения и имат непрекъсната нужда от актуализация. Ежедневно по цял свят се зараждат нови конфликти и заплахи. „Въпреки голямото значение на доктриналните основи на системата за национална сигурност, у нас значението на тези документи се подценява”, сподели зам.-ректорът на НВУ „Васил Левски” полк. Веселин Мадански по време на общественото обсъждане на стратегията за национална сигурност, което се проведе миналата седмица във Велико Търново. Това пренебрежение, най-често се изразява в тяхното закъсняло приемане, споделя полковникът. Липсата на актуализация при вече приети документи или тяхното незачитане при вземане на решения са сред останалите проблеми, а резултатът – непоследователност на решенията, неефективност при разходите и нарушена субординация в системата, категоричен е Мадански.

Въвеждането на стандарти, описващи основните понятия и принципи на работа, зам.-ректорът отчете като добра тенденция в проектодокумента. „Съществува неяснота в терминологичния апарат, тази двусмисленост трябва да бъде изяснена. В отменения по странен начин Закон за управление на кризи, те се дефинират като промени в установения начин на живот, обхванали територия, обекти и сфери на икономиката и обществения живот или околната среда, предизвикани от човешка дейност или природни явления, в резултат на които условията за съществуване и осъществяване на дейност в променената среда са силно нарушени. Разчитам, че това беше правилната дефиниция на понятието, докато в Закона за управление и функциониране на системата за национална сигурност то е сведено само до събитие, което нарушава състоянието на националната сигурност, в резултат на целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации”, отчете Мадански. Бъркат се понятията криза, бедствие, авария, инцидент и катастрофа, а това е само предпоставка за още повече неясноти при вземане на регламентираните в документите решения и проблем за всички ангажирани органи, като цяло.

Образованието да премине от другите към жизнено важните интереси, призова още полк. Мадански. „Считаме, че това е особено важно, и че държавата разбира значението и важността на тази промяна”, допълни зам.-ректорът. Той припомни, че новопоявилото се понятие „култура за национална сигурност” е обект на изследователски разработки от страна на академичния състав на висшето военно училище. Промяна в образователната парадигма е необходима с цел формиране на именно такава култура в обществото, която да послужи като основа за възстановяване на неговия имунитет.

Експертът отчете, че в новата стратегия по-добре са формулирани трансграничната организирана престъпност и връзките й с тероризма, хибридните действия и кибер атаките. Демографската криза е изведена като непосредсвена заплаха за сигурността за първи път от четвърт век, в който тя не съществуваше нито в стратегическите документи, нито в последващите политики и планове. Засега отпада един от най-пресните документи – Националната отбранителна стратегия, приета от Министерски съвет през изминалата година. В нея са залегнали основните ни интереси по отношение на сигурността, стратегическата концепция на НАТО и международните договори, по които Република България е страна. Има какво да се желае на държавно ниво и по отношение на човешкия ресурс. И до момента съществуваше член, според който държавата се задължава „да изгражда нормативна ресурсно подсистема, от програми, институции и гъвкави организационни форми на обучение и повишаване квалификацията на служителите в държавни институции, а също така гражданите и техните организации; да прилага гъвкави форми за използване професионалния капацитет и натрупания опит на българските граждани, преминали служба в сферата на националната сигурност; да осигурява ефективно функциониране на специализирани звена във висшите училища за обучение и повишава квалификацията на служителите в системата за защита на националната сигурност; държавните институции, висши училища и други образователни структури, както и организации на генералското общество да провеждат дейности за натрупване на опит и знания и за разработване на иновативни решения, като ползват международната теория и практика, а събраната информация да споделя с държавни институции и други организации, съгласно тяхната законова компетентност”. Всичко това се оказва слабо застъпено.

Бих си позволил да завърша с точка 10, в която е посочено, че има заплахи, които могат да бъдат по-разрушителни от военен конфликт. Не мога да си представя по-разрушителни заплахи от военния конфликт. За последните 5500 години са регистрирани 14 500 военни конфликта, като за 40 години след втората световна война са се водили 260 войни – по 6-7 на всяка година. През 90-те години ежегодно са отбелязвани по 35 въоръжени конфликта, като за пос8ледното столетие честотата на войните е превишила средната честота за цялата история на човечеството 1,5 пъти. 60 държави участват в коалицията с Ислямска държава, сред бойците й има граждани на 86 държави от всички континенти. Ежегодно в света насилствено са убивани около 500 000 души, през 2015 – 28 328 души, сочи Стокхолмския университет за мир. Увеличава се процентът на загуби сред мирното население. Според глобалния индекс за икономика, икономическата цена на насилието по света е 9,46 трилиона – 11% от световния брутен продукт, а през 2015 тя вече е 14,3 трилиона –  13,4% от СВП. В съвременните войни процентът на цивилните жертви се е увеличил драстично – 75%, в някои случаи дори повече. Най-много от всички във военните конфликти страдат децата. Над 300 000деца са били подложени на експлоатация – в качеството на войници или сексуални роби. Според УНИЦЕФ, през последното десетилетие – като пряк резултат от въоръжен конфликт са загинали 2 000 000 деца. Три пъти повече са били ранени и осакатени за цял живот. Много повече са починали от недохранване и болести. Не мога да си представя по-разрушителна заплаха от въоръжения конфликт”, категоричен бе полк. Мадански.