На 9 март 1230 г. българската войска, водена от цар Иван Асен II, разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин „някъде около едно място край Еврос [Марица], което наричат Клокотница“ (село в дн. Южна България). Теодор Комнин е пленен, заедно с цялото му семейство, а войската е освободена. В резултат на битката при Клокотница, определяна от българските учени като „най-щастливата в историята ни“, територията на България се увеличава значително, а държавата отново е водеща сила в Югоизточна Европа.
В чест на голямата победа на 9 март – Денят на Свети 40 мъченици Севастийски, цар Иван Асен II съгражда църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.
Надписът върху една от колоните на храма гласи: „ В лето 6738 [1230]…, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир [господин] Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.”
