Денят Култура

На 5 август 1946 г. бригадирското движение започва изграждането на Хаинбоаз

На 5 август 1946 г. се полага началото на бригадирското движение в България. Тогава Първата национална младежка строителна бригада „Георги Димитров” започва работа на прохода Хаинбоаз (дн. Проход на републиката).

Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите хора след победата на отечественофронтовското правителство на 9 септември 1944 г. за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение без или с минимално заплащане. Движението възниква в първите следвоенни години на базата на огромния ентусиазъм на тогавашната младеж да бъде построен „нов живот”.

Организатори на движението най-напред са Комитетите на демократичната младеж, (наследници на РМС), преименовани по-късно в СНМ и най-накрая след смъртта на Георги Димитров в ДКМС. Мотото на бригадирското движение е „Строим за родината”, а символът – червен факел.

1958 г. Плиска, Преслав и Мадара са обявени за историко-архитектурни резервати с национално значение.

Първата българска столица Плиска със своите Вътрешен и Външен град днес се простира върху площ от 23 кв.км в рамките на Националния историко-архитектурен резерват „Плиска”. Откритите над 30 сгради, музейните сбирки и ежегодният летен археологически семинар дават представа за бита, материалната и духовна култура на първите столичани.

Велики Преслав – столица на страната от времето на Първото българско царство, е със статут на град от 1883 г. До Освобождението през 1878 г., градът е наричан и с турското название Ески Стамболук.

Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище, населено най-вече от жени с „леко поведение”. Известно е, че в края на 19 в. по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.

1998 г. умира Тодор Живков – председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.