На 29 май 1989 г. председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти. Изявлението му е излъчено по БНР и БНТ.
От „Голямата екскурзия” са засегнатите около 360 000 души, които са принудени да изоставят домовете си. На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Въпреки уверенията от страна на управляващите Турция не е готова да приеме голяма изселническа вълна на територията си. На българо-турската граница се възцарява хаос и на 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти.
Българската държава спомага за протичането на „голямата екскурзия” чрез гласуваните от Народното събрание на 10 май 1989 г. облекчения за пътуванията в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите и промени в Наказателния кодекс. Те се изискват от Хелзинкските договорености.
Законът за задгранични паспорти влиза в сила от 1 септември, но събитията се развиват стремително и се налага да бъдат използвани от българските турци още в началото на юни. От промените се възползват между 300-400 000 граждани на България. В Народното събрание на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.
В резултат на масовото изселване в България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Местната промишленост изпитва затруднения, а също и големи индустриални предприятия в страната и в транспорта, където работят и български турци. Налага се българските власти да организират прибирането на реколтата в обезюдените райони с помощта на бригадири – войници и ученици.
Още през 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази програма остава в историята като „Възродителен процес”, при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабо-турската си именна система.
Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета с „антенки” за мъжете. Сватбите и погребалните ритуали не бива да се извършват според ислямските традиции. Забранява се честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език.
Всъщност някои историци отхвърлят връзката между Възродителния процес и Голямата екскурзия, тъй като между двете събития има четири годишен период, протекъл без размирици и проблеми. Но още през 1985 г. става ясно, че идеята за масово изселване не е чужда на Тодор Живков, след думите му, че „турските власти категорично не се съгласяват по въпроса за изселването, а ние сме заинтересовани да се изселят 100-150 000 души”.
