На 26 май 1879 г. е открит Върховният касационен съд на България. Той осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.
В него днес работят 85 съдии, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд.
ВКС е открит веднага след Освобождението под името Върховен съд, като на следващата година получава сегашното си име. След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат през 1944 г. правителството започва да приема наредби-закони с които се създава извънреден Народен съд. Голям брой съдии и други служители на съдебната система са интернирани, изпратени в затвора или убити.
С Димитровската конституция от 1947 г. Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Върховният военен съд са слети във Върховен съд на Народна република България. Неговите членове се избират от Народното събрание, като мнозинството са членове на Българската комунистическа партия. През следващите години съдът трябва да се отчита за дейността си на Народното събрание и неговия Президиум (след 1971 г. – Държавен съвет).
Конституцията от 1991 г. възстановява Върховния касационен съд, Върховния административен съд и автономността на съдебната система.
