Денят

На 26 декември 1947 г. държавата национализира банките

На 26 декември 1947 г. държавата национализира банките. Актът е приложен само три дни след национализацията на основните средства за производство – индустриални предприятия и мини.

Двата акта са извършени с убеждението, че се създава най-справедливата и прогресивна политикоикономическа система, която при бързо развитие на производителните сили ще може да осигури потребление на всеки член на обществото според неговите „разумни потребности”.

На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, на 23 май същата година банката е официално открита, а на 6 юни е извършена първата банкова операция.

В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.

С приетия в края на 1947 г. Закон за банките е извършена коренна реформа. Частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика.

1959 г. официално е открита Българската телевизия. Откриването е резултат от 8-годишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември” (дн. „Александър Батенберг”) през 1959 г. През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио”. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт.

От 1975 г. започва своята дейност Втора телевизионна програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г.

Телевизията пролучава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1”, а Втора програма – „Ефир 2”. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2” излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „БНТ свят”.

1989 г. в България независимият профсъюз КТ „Подкрепа” организира първата политическа стачка с искане за назначаване на временно правителство и провеждане на свободни избори. В този исторически период създаването на независими организации в България е закономерен процес, свързан тясно с политическата и икономическата обстановка, както в страната, така и в целия социалистически лагер.

Още в края на 1988 г. в емисиите на чуждите радиостанции „Свободна Европа”, „Дойче веле” и БиБиСи се съобщава за създаването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Създатели са няколко борци за човешки права, между които и д-р Константин Тренчев. Комунистическата власт в страната реагира на създаването на Дружеството с подслушване, обиски, арести и екстерниране от страната.

Репресиите срещу членовете на НДЗПЧБ провокират идеята за създаване на сдружение, поставящо си за цел защита на основните социални и трудови права на интелектуалеца. Новото сдружение е създадено по идея на д-р Тренчев и поета Петър Манолов на 8февруари 1989 г., от няколко учредители – д-р Константин Тренчев, Диана и Димитър Бояджиеви – художници от Пловдив, Кояна Иванова – студентка по медицина и други, а документите за регистрация на „Независим синдикат Подкрепа” са изпратени в Пловдивския съд на 11 февруари.

Веднага след създаването на новата организация и обявяването й към осемте учредители се присъединяват още 15-20 души. С това започва първият етап от развитието на синдиката.

На 3 ноември 1989 г. се провежда първата от 42 години демонстрация в София, организирана от „Екогласност”. В демонстрацията участват и членове на „Подкрепа”, които за първи път издигат плакат с името на организацията, прието с въодушевление от гражданите. През декември 1989 г. „Подкрепа” организира масови шествия и демонстрации, в резултат на които се свиква Националната кръгла маса. В нея участват д-р Константин Тренчев, Пламен Даракчиев и други представители на „Подкрепа”. С това завършва първият етап в историята на синдиката и започва вторият – след 10 ноември.