На 10 юли 1990 г. във Велико Търново е свикано Седмото / последно засега/ Велико Народно събрание на Република България.
Великото Народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България. Тя има разширен състав в сравнение с Обикновеното народно събрание и има изключителни права да решава определен кръг въпроси. Според Търновската конституция от 1879 г. само ВНС има право да променя конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, и да избира българския монарх.
Последното, Седмото Велико Народно събрание, е избрано на първите демократични избори след 1944 г. – на 10 и 17 юни 1990 г. Тогава 200 депутати са избрани по пропорционална система, и 200 – по мажоритарна. Избрани са 366 мъже и 34 жени, разпределени така: БСП – 210, СДС – 145, ДПС – 23, БЗНС – 16, Отечествен съюз – 2, независими – 2, Отечествена партия – 1, Социалдемократическа партия – 1. Първото заседание е на 10 юли 1990 г., а последното – на 2 октомври 1991 г. На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България, която е в сила днес.
На 10 юли 1990 г. първото заседание се открива в 15 часа в Музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново. Във фоайето на Музея депутатите се разписват в присъствената книга, закичват ги със здравец и заемат местата си. Първо ги приветства кметът на Велико Търново Иван Димитров. Събранието се открива от временния председател, най-възрастен сред депутатите Йосиф Петров. Той дава думата на председателя на парламентарната група на БСП Александър Лилов и на председателя на парламентарните групи на СДС Желю Желев и на парламентарната група на БЗНС Виктор Вълков да произнесат слова към депутатите. След края на събранието депутатите разглеждат историческия комплекс „Царевец” и започват своята делова работата на следващото заседание на 17 юли в Народното събрание в столицата.
Новата Конституция на РБългария е приета на 12 юли 1991 г. от 309 депутати в този ден, впоследствие още няколко депутати са я подписали допълнително. Не са сложили подписите си под нея 82 депутати.
Първото ВНС заседава в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател бившия екзарх Антим I. Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.
Второто ВНС заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. Суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.
Третото ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. Избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз.
Четвъртото ВНС заседава в Търново от 3 май до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.
Петото ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. Приема изменение на Търновската конституция – титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.
Шестото ВНС заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател Васил Коларов. Изработва и приема през 1947 г. Конституция на Народна република България и други важни закони.
