Култура

На Игнажден всички ястия трябва да са постни

Днес православната църква почита църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден.

По традиция Игнажден се отбелязва на 20 декември, но когато се пада в неделя, той се измества с ден напред по решение на Българската православна църква.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея се приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им, за да се определи „полеза“ късмета за следващата година. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Ако той е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях, като имитира мътене. Това символично ритуално действие има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” След това стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодовe. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. В Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят пазене на квас. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

ТРАПЕЗА

На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита, ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет.

ЗАБРАНИ

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да „не излезе берекетът“.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.

Честит празник!

 

д-р Миглена Петкова, етнограф

Зам.-директор на РИМ – Велико Търново