С четири различни по характер находки, разкрити при проучването на Трапезица миналата година, участват търновски археолози в Деветнадесетата национална изложба „Българска археология 2025“. Най-представителното откритие е златен пръстен на дама, бижу с висока стойност от края на XIII – началото на XIV век, каза доц. Рабовянов, ръководител на Националния археологически институт с музей при БАН – филиал Велико Търново. Останалите предмети са каменен двустранен калъп за отливане на апликации и кръстове, част от сгъваем готически олтар и бронзов пирамидален личен печат с изображение на лъв. Находките са разкрити в Южната сектор на Трапезица, където археолозите работят от няколко години. Изложбата „Българска археология 2025“ е експонира в Националния археологически музей и ще остане отворена за посещение до 7 юни.
„Златният пръстен вероятно е притежаван от аристократ или много състоятелен член на обществото. Той е с чудесна гравировка, изпълнена с техниката ниело и със съставка от гранат и най-вероятно е от края на XIII – началото на XIV век.
Интересен като паметник е каменният двустранен калъп за отливане на апликации и кръстове. Той е важен с това, че представя възможността и доказва, че в Търново са се изпълнявали и произвеждали накити – вероятно във втората половина на XIV или началото на XV век. Освен че е представителна находка, калъпът е изключително важен за охарактеризирането на функцията на Столичния град като голям производствен център, който задава и модата в държавата.
Важна находка, голямо изключение за българската археология и по принцип за периода е откриването на сгъваемия олтар или икона, който е от оловна сплав. За съжаление, не е целият, защото е бил пригоден за претапяне. Бил е нарязан, намачкан, но успяхме да го възстановим и консерваторите да го покажат в добра светлина. Той е изпълнен в стила на късната готика, на т.нар. пламтяща готика от първата половина на XV век. Сигурно е западно или централноевропейски като произход, свързан е с католическото християнство. Как е попаднал при нас – е друг въпрос.
Четвъртият предмет е малък, но много интересен. Това е бронзов пирамидален личен печат с изображение на лъв в хералдична поза. Интересен е, тъй като го откриваме в среда от XIV век, а този тип печати обикновено са ползвани в България и на Балканите през X – XI век, тоест за периода на нашето Второ царство е рядка находка, но неговата стилистика по-скоро го определя като паметник от периода на XIV век“, поясни доц. Деян Рабовянов.
Галя Бояджиева
