Най-новата си книга представи в Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ – Велико Търново Юлияна Антонова-Мурата. Тя се казва „Хай хай, Япония“ и е част от четирилогията за Страната на изгряващото слънце. Включени са над 60 истории, разказващи за всекидневните малки чудеса, с които българката се среща по време на живота си там.
„Новата ми книга беше голяма провокация за мен. В нея са включени истории, свързани с ежедневието на обикновения японец, породени от срещите с деца и възрастни. Не търся философията, традициите и природните красоти на Япония, защото ние също ги имаме. Но онова, което наистина ми харесва, са отношенията между хората там, въпреки че не са чак толкова различни от нашите. Те могат да се случат и тук, в България. В книгата има и смях, и сълзи, както и много теми за размисъл. За мен движещата сила в живота е любовта, която присъства и в много от разказите ми. Пиша за добротата и любовта“, разказва Мурата.
Историите са много кратки и приятни за четене. Това е не само заради разказаното в тях, но и заради стила на писане, в който авторката се старае да избягва струпването на срички със съгласни букви. Провокирана е от японската азбука, която започва с няколко гласни.
„Питат ме често – там защо е така лесно. Но не винаги тези, които са във властта, правят нашия живот труден или сложен, ние си го правим. В Япония почти никой не се интересува от политика. Даже има млади хора, които не знаят кой е председател на парламента или кой е в него. И нямат интерес дори. Тук и малки деца знаят кой кой е“, допълва още тя.
Любовта между хората е водеща тема за нея. Това е любов на малкото дете към животинче, на човек към природата, дома или града.
„В Япония няма кофи за боклук. Те смятат, че както вкъщи не правим боклук, така не можем да го правим и на улицата. С бели чорапи ходят в дома си, поддържат чисто и това е в училище, в метрото, на гарата. Всичко е перфектно чисто. В която и да е страна, това може да бъде така. Това зависи от нас, хората, а не от министър-председателя или други. Тази чистотата е и в отношенията между хората, а тя се възпитава от най-малка детска възраст“, усмихва се Мурата и обяснява, че „хай хай“ означава „здравей“. Само „хай“ означава „да“.
Юлияна Антонова-Мурата завършва 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София, а след падането на Берлинската стена започва работа в МВнР. Като дипломат от кариерата и съпруга на японец тя живее и работи на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Изкарва три мандата като културно аташе и пълномощен министър в Българското посолство в Токио. В Япония живее със семейството си повече от 23 години.
Слушателите на програма „Христо Ботев“ на БНР я избират за Посланик на българската култура по света заради таланта ѝ да превърне обикновената наглед случка, изненадващата среща, незабележимият детайл в онази песъчинка, която, попаднала в мидата на сърцето, ще се превърне в истински бисер за всеки читател.
снимка – Регионална библиотека „П.Р.славейков“ – Велико Търново
Кремена Крумова – Попова
