Стоян Николов Коледаров е роден в Търново в семейството на хаджи Никола Станев и Христина Георгиева Хаджиниколова. Завършва гимназия в родния си град и семинария в Одеса. Увлича се от социалистическите идеи на Д. Благоев. Като литератор дебютира на страниците на сп. „Илюстрация Светлина“. 16-годишен редактира първия в България младежки вестник „Ученически защитник“ (след това „Ученически глас“), който излиза в Севлиево и Варна (1894 – 1895). През 1896 г. основава и редактира сп. „Съвременна младеж“ (със социалистически уклон, издавано в с. Мусина, Търновско).
През 1900 г. в Търново издава литературно-научното сп. „Звезда“ (заедно с Иван Кирилов, Антон Страшимиров, В. Сребров и М. Ханджиев). Участва в основаването на туристическото дружество „Трапезица“ в Търново (1902). На 2.12.1900 г. в Търново излиза първият български театрален вестник „Търновски театър“, а негов създател и издател е Ст. Н. Коледаров. В течение на по-малко от година излизат 7 броя, като последният е от 7.09.1901 г. в Русе. През 1903 г. вестникът започва да излиза като седмичник в София под наименованието „Театър“.
Стоян Коледаров от 1903 г. живее и работи в София, където продължава активната си литературна и обществена дейност. Пиесата му „На кръстопът“ се играе в Народния театър. Превежда от руски и френски език предимно драматургия. Пише критика. Заедно с Д. Дебелянов е съставител на антология на чужди писатели и поети. Основател и редактор е на редица списания, между които: „Славянска беседа“, „Съвременник“ (с Венелин Ганев), „Западно ехо“ (1921 – 1924), „Обществено подпомагане“ и др. Пише очерци за българските преводачи от Нешо Бончев до най-ново време. Лауреат на редица високи отличия у нас и в чужбина за своята богата и многостранна дейност. Член е на Дружеството на българските учени, писатели, художници и публицисти, на Съюза на журналистите, на Върховния читалищен съюз, на Славянска беседа, на Великотърновската дружба в София и др. Масон, занимава се с политика, обществена дейност, радетел на идеята за славянско единство.
Умира на 29 януари 1946 г. в София. Днес неговото име носи улица във Велико Търново, кв. „Зона В“. Автор е на мемоари, повечето от които са унищожени при бомбардировките над София.
