На 15 август 1963 г. Стефан Черкезов се прибира от командировка в Горна Оряховица, като е запознавал населението с болестта дифтерит. Младият доктор предпочел да се прибере с автобуса, който по същото време е претъпкан. В селския автобус е разпознат от шофьора, който се зарадвал, че ще има добра компания и му предложил да стои на предното стъпала, където обикновено е и по-хладно. За жалост на изхода на града в претъпкания автобус се блъска бетоновоз и рейсът се озовава в канавката. Самият лекар полита през вратата, докато автобусът лумва в пламъци. Косата на Черкозов също се е запалила, но в този момент, това бил най-малкият проблем за младия мъж. Той много добре знаел, че в автобуса е пълно с хора. Вместо да потърси помощ, предпочита сам да скочи в горящи автобус, докато дрехите му горят и се разтапят върху кожата му.
От автобуса успява да извади 47 човека. Линейките от Горна Оряховица само идват, за да осигурят транспорт до болницата в града. Черкезов вади хора и дори не обръща внимание на себе си. За зла участ, лекарят не успява да оцелее. Изгарянията са фатални и това е видимо не само за него, но и за хирурзите. Неговата съпруга стои до последния му час с него, докато, преди да издъхне, ѝ казва: „Кажи на татко, че не си е харчил напразно парите за мен – аз станах лекар!“
На 19 октомври същата година младият лекар получава званието „Герой на социалистическия труд“. Една година по-късно на негово име ще се кръсти Окръжната болница във Велико Търново, както и улица в София. Когато извършва човешкия си подвиг, Стефан Черкезов има само осем месеца стаж като лекар.
Днес в 12 ч. Областната болница във Велико Търново ще почете паметта на патрона си. Заради подвига на Черкезов, 15 август у нас се отбелязва като Ден на спасението.
