Денят Култура

Навършват се 174 години от рождението на Христо Ботев

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Има няколко любопитни момента от живота на Ботев, които не учим в училище.
Малко са сведенията за детството на Ботев и ученическите му години – те са предимно спомени на негови съвременници, които описват Ботев, като умно, разумно дете, невписващо се в спокойния градец. Поетът е бил тартор на детска тайфа в Калофер, като е водел приятелите си да се къпят в Тунджа. Ботев не е имал само високи оценки, за което е бил мъмрен от баща си – даскал Ботьо Петков.

Самият Ботев получава високо за времето си образование. Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса. През есента на 1863 г. Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса.

Постъпва във Втора Одеска гимназия като “волнослушател”, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. Той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 г. се записва в Одеския университет да учи литература и история. За да може да се издържа, започва да работи като учител в едно бесарабско село, населено с българи. На следващата година баща му се разболява тежко и го вика да се върне в Калофер, за да поеме учителската му работа и да се грижи за семейството. Христо Ботев работи като учител няколко месеца в родния си град.

През октомври 1867 г. заминава за Русия, за да продължи образованието си, но спира в Букурещ. Мести се в Браила. Първоначално работи като печатар, постъпва във висшето медицинско училище, но го напуска, поради липса на средства. Сближава се с Добри Войников. Влиза в неговата театрална трупа и участва в няколко представления.

Христо Ботев е и сред блестящите преводачи на Българското Възраждане. Превежда чужди съчинения, засягащи произхода на славяните и прабългарите. Превежда учебници по математика за начално училище и множество класически руски драми.

Христо Ботев бил привлекателен мъж. Висок, с черни очи, буйна тъмна коса и властно излъчване. Историци и изследователи на живота му още спорят коя е била първата любов на поета. За негово първо либе се спрягат три хубавици – две сестри от Карлово и една учителка от Калофер.

Интересни са сведенията, в които се преплитат съдбите на сестрите Елисавета и Мария Горанови. Повечето историци намират, че Мария Горанова може би е първата тайна любов на поета. Липсват напълно достоверни факти за някаква по-сериозна интимност на сестрите Горанови с Ботев. Баща им твърдо държал да ги задоми за богати българи, които да им дадат сигурност.

Кандидатка за “първото либе” е още една хубавица – калоферската учителка Парашкева Шушулова. Ботев неведнъж посещава женския манастир, където живеела Парашкева, и ѝ дава книги, които дълго обсъждат. Несъмнено поетът е изпитвал симпатия към Шушулова и дори на едно публично изпитване на нейните ученички в общината той толкова дълго време я гледа, че първенците му правят забележка.

Големият поет се влюбва истински едва на 27 години. Голямата му любов е Венета Стоянова Везирева. Когато среща Венета, поетът живее в мизерия в покрайнините на Букурещ. Той има големи дългове заради купената от него печатница. Докато я изплаща, живее в бедняшка стая. Венета пък живее при вуйчо си, владиката Панарет Рашев. От първия си брак с търновеца Дончо Петров тя има син – Димитър.

Любовта ѝ с Ботев обаче се оказва неразбрана от околните. Близките на Венета критикуват решението ѝ да избере бедността пред добре уредения живот. А познатите на Ботев, все хъшове и революционери, трудно приемат жена от богатите среди и още повече – племенница на владиката. Двамата сключват само граждански брак, скрепен с думата на Ботев – според него тя тежи повече от църковния обред. Така богаташката дъщеря заживява с революционера, без да получат благословия от Бога и владиката.

След Освобождението Христо Ботев потъва в забрава. На 2 юни 1886 година, по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев, във Враца и Пловдив се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на пламенния патриот. Осуетява се и намерението на тамошното правителство да обяви 2 юни за ден на султана.

През следващата година Георги Бенев, с дейната помощ на Захари Стоянов, организира отбелязването на 2 юни. Той написва и призив-стихотворение “Защо реших да чествуваме на Ботев празника”. В деня на възпоменателното тържество пред пловдивското гражданство произнася патриотична реч Кирил Ботев – брат на Христо Ботев и самият той участник в четата му. Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., от деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола били поканени и всички живи Ботеви четници.

За пръв път на 2 юни 1948 г. денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.