Днес, 5 август се навършват 116 години от I-вия конгрес на Есперанто в старата столица и основаване на Български есперантски съюз през 1907 година.
През месец август 2023 г. се навършват и 100 години от провеждането на X –тия конгрес по есперанто във Велико Търново. През 1907 и 1923 г. старата столица е домакин на I-ви и X-ти есперантистки конгреси. Есперантско дружество „Лумо“ – В. Търново е основано през 1896 г. и е просъществувало до 1944 г., а през 1923 г. на Десетия есперантистки конгрес присъстват делегати и гости от цяла България, а също и от Румъния и Унгария.
Есперантско дружество „Лумо“ – Велико Търново се изразява в организиране на курсове за изучаване на езика, поддържане на библиотека с подходяща литература, устройване на литературно-музикални вечеринки. Велико Търново е домакин на първата ученическа есперантска конференция, която се е провежда на 4 – 5 май 1926 г. Основатели на дружеството са Ангел Мирчев, Парашкев Мутафов, Стефан Върбанов, Димитър Касабов, Александър Юрданов, Никола Хараламбиев, А. Каназирски, Петко Медникаров (Волканчето). Архивът на дружеството се намира във фонд № 996К в Държавент архив – Велико Търново. Той се състои от 16 архивни единици от периода 1896 – 1936 г.
Есперанто е най-разпространеният изкуствен международен език. Първоначалното име на езика е Lingvo Internacia („Международен език“), а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto – псевдонимът, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души, като за около 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
