Денят Култура

Навършват се 110 години от рождението на историка Александър Бурмов

На 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени, е роден българският историк Александър Бурмов. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас“, „Звънче“; „Борба“; „Трезва мисъл“; „Българска реч“ където се публикуват негови статии, разкази и стихове.

Първият му научен труд, които излиза, когато е на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско“. По негова инициатива и с активното му участие се състоят и тържествата по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г.

 

Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи“, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. През 1946 г. Бурмов е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 – 1965 г. е професор по история на България и история на Византия в СУ.

 

Той е един от основателите на списание „Исторически преглед“ и на „Българското историческо дружество“. Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По-важни негови трудове са: „Български революционен централен комитет. 1868 – 1877“, издадена през 1943 г. „История на България през време на Шишмановци“ – 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите“ – 1948 г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си“,; „Христо Ботев и неговата чета“.

 

През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Събира около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Бурмов става секретар на Българското историческо дружество и ръководи неговото подчиняване на формиращия се тоталитарен комунистически режим. През следващите месеци участва активно в чистките на неодобрявани от режима преподаватели в Историко-филологически факултет на Софийския университет.

 

Хоноруван асистент по българска история в Софийския университет (1945 – 1946). Редовен доцент през 1946 – 1947 г. Професор и ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 – 1965). Основател и пръв ректор на Великотърновския университет.

 

Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950 – 1952)/(1947 – 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 – 1965). Член-кореспондент на БАН от 1958 г. Основател и главен редактор на списание „Исторически преглед“ до смъртта си.

 

През есента на 1963 г. на хълма „Света гора“ във Велико Търново започва дейност първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Сред създателите му са ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев. Те подбират първите университетски преподаватели и асистенти от София, ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.

 

С решение № 601 на Общинския съвет от 22 март 2013 г. Александър Бурмов е удостоен със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“ (посмъртно).