Образование

МОН: Университетите снижават критериите си за прием и за задържане на студентите

Университетите в България снижават критериите си за прием и за задържане на студентите. В повечето от тях се наблюдава и откъснатост на научните изследвания от практическите предизвикателства на икономиката и обществото. Това пише в стратегия за развитие на висшето образование до 2030 година, одобрена от Министерския съвет и внесена за дискусия в Народното събрание.

Налице е и разминаване между изискванията за активна социална реализация и потребностите на пазара на труда, показва още анализът на състоянието на системата.

Университетите страдат от липсата на достатъчно финансиране, плановете за преподаване са остарели и има сравнително слаба практическа подготовка за студентите, което се дължи отчасти на остарялата апаратура.

От друга страна, обаче, качеството на образованието е добро в повечето учебни заведения, а някъде има и създадени връзки между бизнеса и образованието. Възможности за висшето ни образование са развитие на програми за учене през целия живот (на фона на намаляващия брой кандидат-студенти), както и представяне на нашите учебни заведения в чужбина.

Преподавателите трябва да се подготвят за работа в мултикултурна среда, пише още в документа.

Като възможност за висшето образование е посочено още и масовото включване на дигитални форми за обучение на студентите, които да допълват класическата форма.

В стратегията са записани и няколко приоритетни области за развитието на сектора, сред които модернизиране на методите и образователните подходи, които да доведат и до по-добро качество на образованието. Университетите трябва да работят, за да привлекат „качествени мотивирани млади преподаватели“, както и да бъде подобрена структурата на управлението и акредитацията на висшите училища.

Приоритет е и осигуряването на финансова устойчивост на висшите училища и изготвяне на система за стимулиране на развитието на качествено образование и научна дейност.

Едни от най-сериозните предизвикателства в областта е неравномерното разпределение на мрежата от висши учебни заведения в страната. Така студентите се концентрират в три основни области – София, Пловдив и Варна, защото тук е и основната част от бизнеса. В България не се наблюдава ясно изражение на модела високоразвитите технологични центрове да възникват около кампусите на университетите и да е налице обмен на идеи от практиката.

Стратегията си поставя няколко конкретни цели до 2030 година. Те включват създаването на нови учебни планове, гъвкави форми на обучение и подобряване на организацията на работата на университетите.

Според документа висшите учебни заведения трябва да се включат международни образователни и научни мрежи и да активизират развитието на научната дейност, също така и да създадат връзка с бизнеса и научните институти.
Като част от плана в тази насока е възможността да бъдат привличани преподаватели от практиката в някои специалности, дуалното обучение и повече студентски стажове.

Основна цел пред висшето образование в следващите 10 години е да бъде подобрена и системата за оценяване и акредитация, пишат авторите на стратегията.