Мария Лалева е българска писателка. Родена е в Благоевград на 17 юли 1969 година. Завършва Езиковата гимназия в града, а впоследствие висше образование със специалност „Икономика“. През 2018 година излиза дебютният ѝ роман „Живот в скалите“, който много бързо се превръща в една от най-продаваните книги в България. Оглавява класацията за най-четена книга на книжарници „Хеликон“ през същата година и следващите три – 2019, 2020 и 2021 година. Тиражът ѝ достига 120 000 екземпляра. Сценарист и изпълнителен продуцент на игралния филм „Дамасцена от 2017 г. Жена на годината на сп. „Грация“ за 2019 година. През 2021 година излиза романът й „Пасиансът на архангелите“.
Мария Лалева бе във Велико Търново, за да се срещне с читатели и за да представи двата си романа. Бе гост във „Фоайе на книгата с автограф“, организирано от Регионалната библиотека „П.Р.Славейков“. Тя беше посрещната с изпълнения на студентите от катедра “Музика” във ВТУ и възпитаници на проф. Сребра Михалева – Мартин Кръстев и Ирена Трайкова. В края на тази вълнуваща среща Лалева раздаде множество автографи, направи си десетки снимки, а някои от почитателките ѝ дори плакаха от вълнение, когато се докоснаха до нея.
За Общинското радио Мария Лалева сподели:
„Човек се ражда мъдър и с познания, които открива след всяка болка. Нужно е болка, за да се роди истината. Стъпалата се качват трудно, и то духовните. Така се постига израстването. Когато човек избере да порасне и Вселената откликва. За мен беше важно да покажа в романа „Живот в скалите”, че колкото и банална да е историята, то тя е една приказка. Всеки човешки живот е приказка. Няма малка или голяма история, има неразказана добре история. През пет героя разказвам една и съща история, и всеки вижда, и я изживява различно. Една е за детето, друга е за майката, трета е за другите герои. Тежък и смел избор прави майката, за да остави детето си при некръвни роднини. Това е темата за духовните семейства и твърде малко се замисляме, кои са ни най-близки”, пояснява Лалева.
Това е и темата в „Пасиансът на архангелите”. Най-близките ни хора са тези, които се появяват най-неочаквано, а те са като закономерности по пътя ни.
„Започваме да се групираме в зависимост от вибрацията си, а не кой кого е родил. Животът е като плюсовете и минусите в една батерия. Смисълът не е плюсът да победи минуса, а да работят заедно. За да протича през тях енергията. Аз не вярвам в билката между доброто и злото, а вярвам в тяхното равновесие. Не е въпросът да убиеш демоните в себе си, а да ги назовеш. Същото е и със страховете. Човек расте чрез страховете, болките, защото те са това, което ни показва, какво трябва да отработим, кое е добре. Като прожектор са. Или побеждаваш страха си или обратното до следващия страх”, допълва писателката.
Във втория си роман тя разказва историята на едно семейство, разказана през очите на едно улично куче. Първоначално е искала да има въображаема линия и кучето да наблюдава как живеят хората, за да си отговорим на въпроса кой води кучешкия живот, къде има повече честност, кой е по-близо до Небето.
„В един миг пътувах с един приятел и ми обясни как е осиновен, как майка му гледа на карти, казва се Юстина и го накарах да ми разкаже своята история. Той ми даде друга насока на книгата, аз имах и историята на майка Христина, монахиня, събрах ги и оставих кучето да доразкаже всичко. Това е другият вид човешки живот, на кучката, която само тя еволюира до края. Оставих историята да се разкаже от един герой, който не може да говори и това е най-честният разказвач, той само наблюдава”, уточнява Мария Лалева. Допълва, че вярва, че всичко е енергия. Думите също. Те са нещо което се чува, не ги измисляш.
„Имаха нужда хората някой да види тях. Те имаха нужда да прочетат книга, в която не авторът крещи колко аз съм добър, а вижте вие колко сте прекрасни. Хората затваряха книгата с усещането, че техните болки и въпроси, живот и всичко, което представляват са красиви с грешите си, с несъвършенствата си”, казва още писателката за романа си „Живот в скалите”. Скоро по него ще се прави филм. Самата Мария Лалева пише сценарий за него.
Кремена Крумова – Попова
