Борислава Трифонова е родом от Лом и макар да е млада, вече е натрупала много ценен опит в сферата, в която се развива професионално.
Танцува от малка. Още от първи клас започва да обикаля всички възможни видове извънкласни дейности в родния си град, за ужас на своите родители. Занимавала се е с модерен балет, лека атлетика, изобщо – всичко,свързано с движевнието. Желанието й да се развива в тази посока обаче, било по-силно от родителските притеснения. Един слънчев ден, когато била едва 12-13 годишна срещнала своя пръв учител по народни танци. Впечатлил я с добре сложената, изправена фигура и от тогава до днес тя танцува на български ритми. Появил се копнежът да учи хореография и веднага се превърнал във фиксидея.
След няколко години в градския ансамбъл, в 8 клас Борислава решава да продължи в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен.
Така започва вече професионално обучение в сферата на фолклора, което впоследствие продължава в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и АМТИИ – Пловдив.
„Работата с деца – там преоткрих себе си, моето аз“,
споделя Борислава. Любопитното е, че в Търново заживява почти на шега. „Съпругът ми е родом от Левски, той е пожарникар. Прибирахме се един слънчев ден от морето. Той ми предложи – искаш ли да минем през Търново, да проверим дали в детските градини там няма нужда от някой, който да преподава народни танци?„, разказва младата хореографка. В началото Борислава не вярвала, че в град като Търново ще има свободно място за нея и
била твърдо против. Но мъжа й я убедил да опитат – за всеки случай. И така се появил късметът – оказало се, че точно за нея имало свободна ниша.
Днес тя работи с много градини в старата столица, но в началото не било така. Едва успявала да сформира група с 15 деца от детска градина. Сега, възпитаниците й нямат брой и чет. „Не смея да ги преброя – плаша се от броя им“, споделя през усмивка танцьорката.
Мнозина смятат, че работата с деца е трудна. На нея обаче именно това й се струва по-лесно. „Може би и аз се вдетинявам в един момент, много ми е хубаво да работя с деца. Преоткривам се с тях„, разказва още Борислава.
Въпреки това, заниманията протичат с една нетипична за детските градини войнишка дисциплина. И това става не с викове и насилие, а с любов. Децата просто някакси я слушат, попиват всичко, което им подаде. Заедно учат различни танци, подготвят се за тържества, а с някои от групите участват и на фестивали. „Участвахме на Балканфолк, ходили сме в Градище, на Тараклъка пее и танцува, взеха награда за най-артистичен състав. Шестгошдишни бяха, но са като машини – хъс, емоция, даже аз като ги гледам от страни – не мога да спра да подскачам от цялата тази енергия, която излъчват – не че са мои, просто са много добри„, коментира гордата преподавателка.
Самите малчугани избират мелодиите на които танцуват.
„Процедирам така. Набелязвам си пет мелодии, отивам при децата и им пускам всичко, те го изслушват и избират тази, която най-много им хареса.
Децата понякога избират сами и имената на своите танци и като го съобщя пред родителите ,залата започва да се смее“, допълва Борислава. Признава, че има огромна разлика от първите стъпки, които децата научават в първа група, до сложните хореографии, които владеят в четвърта. Казва, че има такива възпитаници, които не иска да изпуска и вече мечтае да създаде състав за по-големи деца, в който да няма ограничение във възрастта.
