Младият художник Вълчо Вълчев събра приятели, колеги и преподаватели на откриването на своята изложба „Спътник от детството”. По-рано през деня той успешно защити и своята магистратура във Факултета по изобразително изкуство във ВТУ.
„Рядко има толкова целеустремени хора, които преследват идеята си да станат художници, като Вълчо. Екстравагантен и експресивен като личност, той не може да стои без работа, непрекъснато нещо прави – дали ще рисува, или ще играе шах, или ще прави лицеви опори… Има огромна енергия и заряд, които му пожелавам да запази и да развие, каза гл. ас. д-р Стоян Илев от ФИИ, който откри изложбата.
Работите на Вълчо Вълчев изглеждат бързи като създаване, но реално зад тях се крие дълъг труд, а всеки детайл е обмислен. Той използва фотографии, която обработва компютърно, а дигиталните стерилни медиуми трансформира с живописен език, каза още д-р Илев.
Той пожела още на твореца да продължава своите търсения в сферата на живописта, да накара все повече хора да влязат в неговия свят и да повярват в творческата му градивна лудост.
А ето и какво споделя самият Вълчо Вълчев за „Спътник от детството:
„Докато сме млади и невинни светът за нас е необикновен и много интересен. Растем с представа за образи, на които се възхищаваме, и за много от нас това са анимационни герои.
Тези анимационни образи са подчертано невинно изглеждащи, с пропорции, близки до детската фигура (пухкави, заоблени форми, по-голяма глава и силно окорени очи), също като децата, но в много отношения извършват действия, отговарящи на поведението на възрастните, което ги прави доста по-забавни.
За децата тези герои провокират смях заради начина, по който са изобразени, а за възрастните са интересни, защото припознават себе си в тях.
Порасналият вече човек, въпреки своите отговорности, по-тежък и динамичен живот, както и със съвсем друг тип забавления, често успява да съхрани детското в себе си. Попадайки случайно на любимия си анимационен герой, образът му незабавно отключва искрената радост, спотаена в душата от ранното детство. По този начин възрастният се свързва на друго, подсъзнателно ниво, със своя имагинерен свят, и това често се съхранява завинаги.
Тези произведения имат за цел да съберат радост и тъга, като превърнат чувствата от измерението на емоциите във взаимоотношения с цветовете.
Една изложба за приятелите от детството, които остават с теб, след като като пораснеш и светът е станал вече друг…”
