Култура Образование

Михрибан, която мечтае да стане счетоводител, издаде първата си стихосбирка

Една десетокласничка мечтае един ден да стане добър счетоводител, но реди рими за любов и за човешката доброта, която трябва да е будна във всеки един от нас. „До моята птица“ – така Михрибан Милчева е озаглавила първата си стихосбирка, която беше представена в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.

Михрибан учи в Старопрестолната гимназия по икономика в областния град. И признава, че до скоро не се е впечатлявала от любовната лирика. Докато сама не започва да я създава. „Книгата ми носи заглавието „До моята птица“, защото така наричах първото момче, в което се влюбих – моята птица. Когато човек е влюбен, това го провокира да твори, а в моя случай приятелят ми е причината да открия твореца в себе си.“ – казва Михрибан.

За разлика от други автори, тя не издава стихосбирката си с помощта на спонсори, а на семейството си. „Изключително съм благодарна на родители ми, които повярваха в мен. Когато написах 50 стихотворения, бях готова за книга, но нямахме финансова възможност да я издадем. И докато набавим средствата, стихотворенията станаха 120…“ – усмихва се чаровната поетеса, която е родена в стражишкото село Кесарево.

Освен от родители си, Михрибан среща подкрепата на своите съученици, приятели и учители. Благодарна е и на своите приятели от Общинско ученическо общежитие „Колю Фичето“,, където всъщност непринудено се провежда първото представяне на книгата и. След него ученик протяга празен лист от тетрадката си за автограф от поетесата. „Каза – подпиши се, един ден този подпис ще струва пари!“ – смее се Михрибан.

Освен да твори, десетокласничката не спира да чете поезия на най-различни автори и признава, че се възхищава на мнозина. „Не мога да посоча конкретно име за любим автор, защото всеки е индивидуален и уникален по свое му.“ – казва момичето, чиито стихове също носят уникалност, топлота и още нещо…

 

 

„Ако някой ден се върнеш

 

Ако някой ден се върнеш

ти при мен, ще ти разкажа

много за себе си след теб.

Ще ти разкажа какво преживях без теб.

 

Ако някой ден се върнеш

ти при мен, ще видиш

моята промяна.

Ще усетиш душата ми пияна.

 

Ако някой ден се върнеш

ти при мен, ще чуеш тишината

в мен.

Ще вдишаш от въздуха ми замърсен.

 

Ако някой ден се върнеш

ти при мен, ще видиш

до къде съм стигнала без теб

и как оцелях след теб.

 

Ако някой ден се върнеш

ти при мен, ще усетиш липсата ми

към теб и жаждата за мен.

Стига да се върнеш ти при мен…“

 

Автор: Михрибан Милчева