В седем страни професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов популяризираха културното наследство на страната ни, в рамките на проекта „Мисия България”. Само преди два дни тя бе регистрирана официално като неправителствена организация, за да може културната инициатива да продължи и след края на българското председателство.
Идеята на Мисия България е да обедини под шапката си всички дейности за съхраняване на културното ни наследство зад граница. В Китай е открит българистичен център в най-престижния университет за чужди езици в Пекин, в Бесарабия, с помощта на мисията се строи селище с копия в реален размер на средновековни църкви от Велики Преслав и Велико Търново, а в Екатерининбург ще бъде издигнат паметник на кирилицата.
До края на месеца предстои чуждестранните държави, в чиито елитни университети учените изнасят лекции за родната история да станат общо десет. Молдова, Русия, Армения, Китай, Гърция, Кипър и страните от Централна Европа и Западните Балкани са местата, където двамата професори говорят за българското наследство пред стотици души публика.
Идеята възникнала през есента на миналата година, веднага след края на археологическия сезон, сподели проф. Николай Овчаров. Първоначално тя била свързана с предстоящото председателство, но благодарение на огромния интерес сега амбицията е „Мисия България” да продължи да популяризира родната култура по света и след края му. За проекта е съдействала външният министър Екатерина Захариева, с която проф. Овчаров сподели, че работи успешно още от времето, когато бе шеф на кабинета на екс-президента Росен Плевнелиев. Тази мисия е един контрапункт на мнението, че нашата дипломация е слаба, сподели археологът. Посланици и генерални консули са организирали почти всички срещи, които родните учени са провели с аудиторията зад граница в последните няколко месеца.
В Молдова, след посещение в Кишинев, лекцията е проведена в Българския университет в Тараклия. Без прекъсване, през Москва учените продължили към третия по големина град в Русия – Екатеринбург. Това се случва в средата на март, когато температурите на изток от Урал били -27 градуса. Отново през Москва продължава маршрута към третата дестинация – арменската столица Ереван. След един ден почивка в София, започнал вторият тур, в който професорите посетили белгийския град Гент. По идея на посланичката ни там, тяхната лекция не е проведена в стандартното пространство на европарламента, а в един исторически град с реномиран университет. След две –три седмици почивка у нас започнало най-тежкото и дълго пътуване до Китай. В Пекин двамата професори са участвали в церемонията по откриването на Българистичен център в едно от най-силните учебни заведения на народната република – Университетът за чужди езици и култури. Заради краткото време и интензивния график, навсякъде тези мероприятия са били белязани от много динамика. Само преди дни историците се завърнаха от „гръция лъч”- Атина и Никозия, в Кипър. Пътуването в южната ни съседка е отнело по-малко от 20 часа. Така са обхванати първите седем държави от проекта. Последният лъч, който предстои включва Средна Европа и Западните Балкани, където учените ще бъдат в края на този месец – Братислава, Будапеща и Любляна.
Във всички проведени лектории, Търново заема централно място, подчерта проф. Пламен Павлов. Различни са били обсъжданите теми – в зависимост от публиката, която присъствала на събитията. В Гент фокуса попаднал върху Балдуин и Калоян, в Русия – за Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. В Бесарабия и в Гърция лекциите били уважени не само от историци и специалисти, но и от много българи, които живеят там. Искали са да се проведат още такива събития, да бъдат включени още градове като Лимасол и в Солун. „Идеята на Николай е великолепна, тъй като всички държави имат такава пропаганда. Пропаганда – в техническия смисъл на думата. Ако погледнем какво върши унгарския културен център в София – навремето се шегувах, че той може да бъде като второ министерство на културата в България, в най-тежките години. В това отношение ние сме много изостанали – хаотични действия, отделни неща…Идеята на Николай Овчаров много добра, стратегическа – трябва да се върши една постоянна, ако щете – реклама на България и то най-вече на културно историческото наследство”, категоричен е проф. Павлов.
„Навсякъде инициативите ни срещат отворени врати, трябва да ви кажем, че руската интелигенция подкрепя становището на патриарх Кирил, че кирилицата е дошла от България, а не от другаде. Те знаят, че това е българска писменост”, категорични бяха професорите Павлов и Овчаров.
