„Международната конвенция за защита на жени от насилие е подписана през 2011 г. в Истанбул и дълго време стои за ратификация. Наименованието й не поражда никакви резерви, но в нея са включени текстове, които поставят под ревизия основни принципи на българските Конституция и законодателство”. Това заяви зам.-председателят на ВМРО доц. Милен Михов в интервю за Общинското радио. Според търновския депутат документът налага широк дебат преди да влезе в Министерския съвет. Над 30 неправителствени организации вече са се обявили против подписването на конвенцията, каквато е и позицията на ВМРО – Българско национално движение.
„В конвенцията се възприема тезата, че полът не е биологична даденост на човека, а е социална функция, право на избор, право на поведение и право на характеристика на личността. С определението се въвежда познатият така наречен „трети пол”, съществуващ в някои държави от Западна Европа. От това следват сериозни промени по отношение на брака и семейството. На практика ще бъдат узаконени и еднополовите бракове в България с всички произтичащи от това имуществени, финансови и наследствени права. И много важно – всеки, който декларира, че е обект на репресия в своята държава, защото принадлежи към „третия пол” – България ще бъде длъжна да му даде убежище”, обясни доц. Михов. „Ясно е, че в условията на една голяма мигрантска вълна, която е преобладаващо икономическа, трафикантите ще се подготвят с юридически аргументи, че всеки гражданин на Пакистан, Афганистан и други държави от Близкия изток – могат да получат убежище, ако декларират нетрадиционна сексуалност”, допълни зам.-лидерът на патриотите.
Според Милен Михов Истанбулската конвенция налага принципи, неприсъщи на българските нрави, поставя под съмнение принципите на отговорното родителство, принципите на създаване на семейство от мъж и жена.
„Много държави, между които Полша, Унгария, Хърватска, Словакия – са против конвенцията, което не се оправдава с твърдения в неевропейски ценности или антиевропейски настроения”, каза доц. Милен Михов.
По негови думи няма срок за приемане на документа, но досега не се е намерило българско правителство да го ратифицира, а това показва, че в конвенцията има текстове, които сериозно се разминават с българските традиции.
