В края на XIX век, когато българската наука започва да използва данните на обучени и ерудирани етнографи, нашите деди са се вълнували също като нас от боядисването на яйцата. Стряскаща от днешна гледна точка обаче се оказва бройката, а един изключително любопитен факт сподели в ефира на Общинското радио д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. „Нашите етнографски извори сочат, че навремето във всеки дом са се боядисвали между 150 и 600 яйца. Става въпрос за края на XIX – началото на XX век, когато имаме по-систематизирани етнографски записи. Това са сведения, които съм почерпил и от изворите на Етнографския институт с музей към Българската академия на науките, а и от тези на Регионалния исторически музей във Велико Търново”, подчерта Вълев.
Типична за традиционните великденски хлябове украса са яйцата, като на самата пита се поставят едно, три или пет от тях. Сладките козунаци, които домакините месят в навечерието на Христовото Възкресение, навлизат в българската култура едва в началото на XX век. По канон обредните хлябове трябва да се правят събота. Те могат да бъдат омесени и в петък, но задължително след залез слънце. В най-тъжния ден в християнския календар, Разпети Петък, не се върши никаква домакинска работа, припомня ни още Илия Вълев.
Подобни новини
