Любомир Бъчваров е български актьор. Роден е във Велико Търново на 29 септември 1941 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. със специалност актьорско майсторство. Работи в Драматичен театър „Крум Кюлявков“ в Кюстендил (1967-1969), Драматичен театър „Боян Дановски“ в Перник, Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, бил и негов директор. От 2019 г. играе Стефан или „Чефо“ в сериала по „All Inclusive“.
Любомир Бъчваров е носител на множество награди. Само тази година те са две – през май той получи награда „Икар” за чест и достойнство, а преди две седмици и грамота по повод 1 ноември – Деня на народните будители. За наградите, театъра, ролите и любимия Велико Търново разказва с любов.
„Наградите са знак, че съм работил честно и почтено, че съм свършил своята работа, макар и не докрай, защото човек никога не може да свърши всичко, което е замислил. Филмът „Следователят и гората” е първото нещо, което ми показа, че в това занимание, театралното изкуство, все пак трябва да си на мястото си, да се срещаш с големи режисьори и творци, за да можеш да направиш нещо. 46 години вече е любовта ми към театъра. Само на него съм бил отдаден. За да направиш нещо трябва изцяло да му се отдадеш, ден и нощ, да нямаш почивен ден. Ние актьорите сме така, ако имаме задача, роля, ние денонощно мислим как да я направим по-жива. А публиката да съпреживее нещо хубаво”, казва Любо Бъчваров. Допълва, че неговата книга я е написал, а тя е всичко, което е изиграл, както и неговите приятели, които го познават добре. „Какво да разкажа, то е дълбоко в мен, не искам да го споделям с перото и белия лист хартия. По-примирен съм станал. Доволен съм от това, че съм живял по този начин”, усмихва се 80-годишният актьор, който безумно много обича родния Велико Търново.
„Тя е безгранична тази ми любов, тя е много изстрадана любов. Бях 14-годишен, когато трябваше да се преместя да живея в София, при леля ми, която ми протегна ръка. Бях палаво дете и ме изключиха от училище, а трябваше да продължа образованието си. Така останах в София, в един студен град, мрачен, мъглив и … напуснах моето детство, което беше прекрасно. Ние бяхме една банда от 7-8 деца на ул. „Колю Гайтанджията”, много сплотени. Винаги съм се връщал през ваканциите във Велико Търново, с особени трепет и вълнение. Аз боготворя този град. Аз сънувам камбаните му, въздуха му. Той е в мен моят град. Тук останаха все по-малко истински приятели като сем. Паневи, Дешка Рачевиц, Данчо, моят добър приятел от махалата”, разказва бившият директор на МДТ „К. Кисимов”.
Въпреки ангажиментите, той се връща по всеки възможен повод. А от там, от високо, от кв. „Варуша” той се наслаждава на най-красивата гледка. „Аз виждам река Янтра, виждам гарата, моста, целия град. Успокоявам се, прекрасно е. Питал съм колеги като бях директор на МДТ – знаете ли в какъв град живеете. Такъв град като Велико Търново и държава като България не съм срещал никъде, а съм пътувал доста по света”, допълва Любомир Бъчваров.
Преди пандемията играе два моноспектакъла, но след като се разболява сериозно, спира участията си.
„Пандемията ме научи да уважавам повече живота. Мислех, че ще ме отмине, защото съм силен все още, спортист, но през март се разболях сериозно и отслабнах много. Но сега се възстановявам лека полека и се надявам да осъществя мечта ми – да поставя „Старецът и морето” като моноспектакъл с моята съпруга, който ще играя навсякъде из страната. Доколкото са ми силите. Искам и във Велико Търново да го играя. По случай моя 80 –годишен юбилей искам да поставя „Греховната любов на Зографа Захарий”. Имам обещание от Общината, когато се размине тази пандемия, да го направя. 40-години този моноспектакъл ме е поддържал и искам него да споделя с публиката”, пояснява актьорът.
За Любо Бъчваров годините са като медалите, отличията на всеки живот. „Всяка година ни е подарена от Бога и трябва да уважаваме това време подарено ни от Бога. Трябва да се стремим да го направим по-пълноценно и по-смислено”, мъдро отсича големият актьор.
снимка – Лупа.бг и личен архив
Кремена Крумова – Попова
