За 22-ри пореден път във Велико Търново се провежда Международния фолклорен фестивал. Тази година част от програмата му са Националният Ансамбъл „Болнели“ от Грузия. Групата е от град Болниси, разположен на река Машавера на около 30 километра югозападно от столицата Тбилиси. Ансамбълът е спечелил редица награди и първи места от различни конкурси и фестивали по цял свят. Срещнахме се с Лаша Генти- един от танцьорите във формацията и син на нейния основател Коба Генти.
Добре дошъл в България и във Велико Търново. Разкажи ми малко за себе си.
Казвам се Лаша Генти. На 23 години съм. Живея в Болниси, Грузия. Нашият ансамбъл всъщност е кръстен на това населено място. По исторически данни 500 души от града са жертвали живота си, за да спасят страната ни. В чест на героите ансамбълът носи името Болнели. Негов основател е баща ми Коба Генти. Много се радвам, че точно тази година гостуваме във Велико Търново на Международния фолклорен фестивал. През 2019-а честваме 30 години от създаването на групата. Може да се каже, че пребиването ни в старопрестолния български град е записано със златни букви в нашата история.
От колко човека е съставен Националния ансамбъл „Болнели“?
Около 45-50 човека, но тук сме само 35 . 28 от тях са танцьори. Най-малкият участник е на осем години. Започна да танцува при нас, когато беше на пет. Най-възрастният е на двадесет и три години.
Какви танци изпълнявате ?
Имаме танци от всички области в Грузия. Страната ни е разделена на различни региони. А те имат специфични за местоположението си танци. В нашата програма е включено представление, което ги смесва. Танцът се казва „Душата на Грузия”. Продължава почти 10 минути. Намерихме стари снимки на столицата ни Тбилиси. Видяхме какъв е бил начинът на живот на хората там в миналото. Опитахме се включим това познание в изпълненията ни пред публика.
А що се отнася до традиционните костюми?
Те също са разделени по фолклорни области. Облеклото е съобразено с географските особености. Общото за всички региони е, че при мъжките костюми винаги се използват ботуши до коляното. Мъжкият костюм се казва чоха. В гръдната област има закачени куршуми. Разликата е в цветовете и допълнителните украшения. Повечето ни танци са с бойни елементи. Някои са се използвали и като начин да се покаже привързаност.
От кога танцуваш?
От седемгодишна възраст. Тогава излязох и на първото си представление.
Как се почувства на сцената ?
Трябва да си призная, че изпитах притеснение и срам. Спомням си колко голяма беше залата и многото хора, които гледаха представлението. С времето свикнах, но първият път беше предизвикателство за мен.
Защо реши да се занимаваш с фолклорни танци?
Започнах да танцувам, защото е семейна традиция. Отраснах в тази атмосфера и с народната култура. Обичаме да танцуваме и да пеем. Често пеем, макар и да не го правим професионално в ансамбъла. Да се занимаваш се с фолклор значи да обичаш страната си. Според мен няма как да пееш или да танцуваш народни песни, ако не си привързан към родината. Това е нещо, с което си възпитан и чувстваш от вътре.
Какво е впечатлението ти от България?
Първо ще се възползвам от възможността да кажа, че чувстваме българите като наши приятели. Обичам страната и много уважавам гостоприемството Ви. За пети или шести път сме в България с ансамбъла. За пръв път сме във Велико Търново. Още като чухме за предстоящата визита потърсихме информация. Разбрахме,че градът е стар и с много богата история. Много се радвам, че сме тук. Искам да благодаря на президента на фестивала Емил Павлов за предоставената възможност и гостоприемството.
Диана Колева
