Три варианта за строителството на магистралата Русе-Велико Търново са получили положителна оценка от МОСВ, обясни Виктор Лебанов, представител на АПИ по време на общественото обсъждане вчера. Кметовете на селата Хотница, Шемшево и Момин сбор протестираха срещу шума, който се очаква след завършването на трасето.
„Това въздействие, което сте разписали, че е толкова ограничено в тази зона – за нас е невероятно”, категоричен бе кметския наместник на Хотница Десислав Йорданов. Той запита защо в математически модел, чрез който са направени изчисленията ее заложен южен вятър, попътен на трасето, докато в района на Хотница често се наблюдава и западен . Питането му касае участък от обекта, който се издига на 70 м. височина, което според него създава риск замърсяването и шума да засегнат цялото поле между магистралата и селото. „Няма ли да се увеличи трафика през селото, във връзка с предвидената там детелина и ако се окаже Хотница между автомагистрала и каменна кариера, как животът ще продължи нормално“, попита още Йорданов. Шумоизолиращи пана поиска и Андрей Явашев, кметски наместник на Момин сбор. Албена Беренска, кмет на Беляковец заяви, че ако в селото чуят шум – ще легнат на пътя, докато не бъдат осигурени шумозаглушаващи съоръжения. Такива може да има, ако след завършването на строежа бъде замерен шума и бъдат установени извъннормени показатели, обясниха софийските експерти.
Кметът на Леденик Антон Кръстев попита ръководителя на експертната комисия инж. Георги Петков – дали е ловджия, турист, двете или нито едно от двете. По негови думи – пътят пресича землището на селото от близо 20 000 дка на две. Това затруднява и преминаването на селскостопанска техника и лова. В отговор експертите посочиха, че са предвидени няколко подхода за техника и отвори, през които животните да преминават свободно, но Кръстев остана със съмнение, че вълкът или сърната, като животни ще се промушат през такива отвори. Кметовете решиха да изготвят заедно своето становище, което ще внесат до седмица по надлежния ред.
Археолозите Павлина Владкова и Александър Чохаджиев възроптаха, че при изработването на идейни варианти за трасето не е извършен предварителен оглед на културното наследство на терен, какъвто е направен по отношение на биологичното разнообразие. Покрай трасето на магистралата са регистрирани 200 недвижими археологически обекта. От тях 29 са непосредствено застрашени. Докладът на доц. Георги Нехризов, относно културно-историческото наследство, етествено не бе представен по време на общественото обсъждане на доклада за ОВОС, но същият не предоставен на нито един от регионалните музеи във Велико Търново, Габрово и Русе. Още повече – в тези институции не е постъпвала каквато и да информация. Според учените картата с обекти по трасето е съставена в чиновнически кабинет в София, показател за това е фактът, че един от проектните варианти преминава през археологическия резерват Никополис ад иструм, който не е просто защитен обект, а резерват. Така, ако се окаже, че са необходими спешни проучвания след старта на строителните дейности – това не просто ще затрудни работата на изследователите, но и ще оскъпи самия строеж. Археолозите останаха неразбрани от експертите, които цитираха, че „такава е наредбата”. Те също ще внесат своето писмено становище.
