Създаването на икона е процес, наситен с духовност, търпение и изкуство. Това не е просто живопис, а свещен ритуал. За да бъде истинска, тя трябва да следва традиции, предавани през вековете. Всичко започва с избора на дърво. Най-често се използва липа, понеже е мека и устойчива. Дървото се суши бавно – понякога с години. Това предотвратява напуквания и усуквания по-късно. След обработката дървото се грундира с т.нар. левкас. Повърхността трябва да бъде гладка като порцелан. Само така цветовете ще бъдат ярки и устойчиви.
Следва прехвърлянето на контурите на образа. Образецът се избира според каноните на църквата. Иконописецът не рисува по въображение. Той се подчинява на строги правила. Тези образи са универсален език, разбираем навсякъде. След това започва истинската магия – полагането на боите. Те се приготвят ръчно от природни пигменти. Смесват се с яйчен жълтък и вода. Това се нарича темперна техника. Тя се използва от византийско време. След завършване на образа се позлатява ореолът или фонът.
Накрая иконата се покрива с лак, който я предпазва. Той също трябва да бъде подходящ – да не пожълтява и да не разрушава боите. Истинските икони могат да устоят на векове, ако са създадени правилно.
Платена публикация
