Държана в плен осем години. Изнасилвана над 100 пъти. Принудена да проституира. Заработила 2 млн. евро за това време в полза на своя насилник. Драматичната история на Олга, представена във Велико Търново в рамките на форума „С теб съм. Важният си ти! Трафикът на хора е сериозен проблем“. Разказ от първо лице за кошмарът, наречен трафик на хора:
През всички тези години аз живях в един затвор от страх и принуда, не ми беше разрешено да имам никакви чувства. Вече не бях човек, а предмет. Бях една машина, която се използваше от две страни – от сводника ми и от клиентите ми. При това, трябваше винаги да съм положително настроена и готова да услужа. Всъщност дори не знам как да се справя сега със свободата, която най-накрая имам. Животът ми сега се състои най-вече от плач, плач и плач. По-рано не бях човек, който се оплаква и плаче.А сега от време на време ми се струва, че съм истинска ревла. Преживях най-големия кошмар, който може някой да си представи. Бях в такава депресия, че бях направила план как да отнема живота си. Продължавам да се питам как успях да преживея това. Нормален човек не би могъл, нали? И как да обясня на хората около себе си, че нямаше как да избягам от това? Как аз, като интелигента и добре образована жена съм могла да остана толкова дълго в тази ситуация? И, че не съм проститутка, а жертва на потисничество, насилие и експлоатация. След като подадох жалба в полицията през януари 2009 г. в Грьонинген ми беше разрешено отново да потърся контакт с родителите си. Родителите ми направо не можеха да повярват какво им се случва, че аз им се обаждам. През всички тези години не ми беше позволено. Всички телефонни обаждания, които през тези години имах с родителите си бяха режисирани и ми беше казано какво трябва да им кажа. За родителите ми в България това беше ужасно. Те казват – няма нужда някой да идва и да ни убива, защото ние вече сме мъртви и погребани живи. Погрижих се да се свържат с психолог, искам да направя това, което мога за семейството си, така че и за тях животът да придобие смисъл. Все още не съм успяла наистина да започна нов живот в Холандия, но съм направила малки стъпки в тази посока. А имам толкова много мечти… да завърша следването си, да взема бъдещето си в ръце и да се грижа за родителите си. Тези мечти станаха на пух и прах. За една голяма мечта, вероятно вече е прекалено късно – исках толкова много да стана майка, но загубих 10 години от живота си. Тялото ми все още ми причинява толкова болка, че самата едва успявам да го докосна. В момента не мога да си представя, че някога ще допусна мъж до тялото си. Може ли някой да си представи как се чувствах, как сводникът ми пред съда в Холандия помоли за разбиране за това, че иска да види децата си? Като на мен са ми отнети по жесток начин най-хубавите години, в които оформяш живота си, създаваш връзка и семейство. Присъдата му е наполовина на тези, които аз прекарах в неговия затвор, но за мен последствията от това са до живот. Никога няма да успея да разбера как той можа да се отнесе по този начин с мен.
От януари 2009 г. участвам активно в превантивни информационни кампании за трафика на хора, както в Холандия, така и в България. През 2012 г. оказах съдействие отново при изработването на хуманитарен филм за трафика на хора, по молба на Антоанета Василева, която отговаряше за грижите за жертви на трафик на хора в България и тогавашния вицепремиер Цветанов. В един личен разговор в Хага, заедно с холандските власти той ми обеща всякакво съдействие. Целта на този документален филм е да предупредим и да предотвратим, а също така да покажем ясно на зрителите какво представлява трафикът на хора и как може да се избегне. Надявам се, че с моята история съм успяла ясно да ви покажа какво означава. Да получиш щемпела жертва на трафик на хора, какво означава да подадеш жалба със всичките последствия от това, а също и какво означава когато нямаш пари сам да трябва да се грижиш за живота си и за обучението си, след като си бил изведен от ситуация на трафик на хора и какво е да се налага сам да се налага да си получиш парите от заподозрян и не съдейства. Заради това искам да ви обещая, че аз самата ще продължа да отправям предупреждения, аз бях един много обикновен човек – момиче с мечти до средата на следването, но от много бедно семейство. С родители, изпълнени с любов, но без финансови възможности да направят живота по-добър. Заради това, като тяхна дъщеря си казах на себе си – ами , опитай се да постигнеш нещо в живота. Защото в някакъв момент по средата на следването ми финансовите средства на родителите ми свършиха и трябваше да прекъсна образованието си. В този момент дойде при мен един познат и каза – познавам някой, който може да ти помогне. Тогава се срещнах с този човек, който беше много делови. Каза ми – отиваме в Холандия, няма нужда да се притесняваш – знаех къде отивам, но това също беше част от плановете му – а именно да обясни много ясно всичко и по много делови начин и така да ме убеди. В периода, в който чакахме за виза ме беше приел в семейството си, беше ме направил част от него. Познавах жена му, детето му и по този начин имах и вярата, че всичко ще мине добре. Това, което не знаех всъщност е какво действително трябва да правя. Беше ми казано – ще правиш компания на хора, но какво означаваше това и какво всъщност щеше да се случи – наистина не знаех. Не бяха минали и 24 часа, след като пристигнах в Грьонинген и вече стоях на една витрина. Тогава започна всичко. Тогава разбрах, че няма да мога толкова лесно да избягам от тази ситуация. След това разбрах, че съм част от една престъпна организация. Гледали сте филми – документални и игрални – какво се случва, когато човек е в една такава организация и се опита да избяга и да сподели информацията. Най-страшното беше, че животът на родителите ми беше в опасност. Заради това не можех почти нищо да направя, направо нищо. Само да съм послушна, да се затворя в себе си и да продължа така по някакъв начин да оцелявам. Родителите ми са всичко за мен. Изминаха вече 18 години от началото на всичко това, но все още изпитвам такава болка от всичко това, но дори сега не мога да разговарям с вас тук на майчиния си език, прекалено много ме боли. Единственото, което ви моля да направите всичко възможно, че дори само едно момиче, един живот да може да бъде спасен от този кошмар.
