Писателят, сценарист и тв водещ Иво Сиромахов бе гост в книжарница „Хеликон“ във Велико Търново като „Книжар за един ден“. Той се срещна с почитатели, поговори с тях, раздаде автографи и препоръча книги, които е чел и са му харесали. Събитието бе част от програмата на „Фоайе на книгата с автограф 2025“ на Регионална библиотека „П.Р.Славейков“.
В старата столица той представи и своята нова книга „Моите вдъхновители“. В нея са публикувани истории с над 60 личности от миналото до днес. Сред тях са Васил Левски, Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Виктор Пасков, Валери Петров, Гунди и др. Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти. “Всички те са мои вдъхновители. Личности, които изградиха ума и сърцето ми. Написах тази книга, за да запазя паметта за тях. Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни. Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си. Това са хора, които по някакъв начин са променили мислeнето ми и са ме направили това, което съм сега“, каза Иво Сиромахов. И допълни, че списъкът с вдъхновители не е краен и най-вероятно ще има и още в допълнение, защото продължава да среща нови и нови вдъхновители.
Обича да разказва историята за д-р Стефан Черкезов, която научава от приятел лекар. „Д-р Стефан Черкезов е една светла личност. Неговата е една потресаваща история. Красива и тъжна. Историята е 1963 година в един горещ августовски ден, автобус пътува между Велико Търново и Горна Оряховица. На едно кръстовище се врязва в един камион и се запалва. В този автобус пътува 26-годишният д-р Стефан Черкезов. Автобусът започва да гори, а лекарят започва да вади горящи тела. Самият той се запалва, косата му започва да гори, но успява да спаси всички 47 пътници. Идват линейки, искат да го качат, но той настоял първо за хората да се положат грижи. След това пеш отишъл до болницата. Оказало се, че не могат да го спасят, защото изгарянията му били много тежки. Остава 23-годишна вдовица със седеммесечно бебе на ръце. Най-потресаващото в тази история е, че нито един от тези 47 души не е отишъл да потърси вдовицата, да я попита има ли нужда от нещо или поне да благодари“, разказа писателят.
Смята, че възрожденци има във всяка една епоха. Трябва само да си отворим очите и да ги видим. Един от героите му е Теодоси Теодосиев – Тео, преподавател по физика. „Той просвещава, пробужда и възвисява умовете на учениците си. Има такива хора постоянно, трябва да се огледаме около нас. Не си мислете, че преди 200 години е било възторжено приет Петко Славейков. Разказвал една история, как като бил млад учител в с. Михалци, се събрали големците на селото, да измислят каква заплата да му плащат годишно. 300 гроша, казал Дядо Славейков. Но ние даваме толкова на говедаря, казали. Той е по цял ден навън, пече го слънце, дъжд го вали, а ти на топло ще си. Няма да стане, казали. Портретите му висят по стените, но големият писател е поставян под говедаря“, допълни Сиромахов.
Не би казал, че неговите читатели са му вдъхновители, защото няма обратна връзка, единствено при срещи с тях, но си спомни за едно писмо от бивш затворник, който му е споделил, че именно неговите книги са му помогнали да оцелее в затвора. „Повдигнал съм духа му. Направил съм добро на един човек, на една изгубена душа да се намери. Какво по-хубаво от това“, смята писателят.
Едни от най-зареждащите и вдъхновяващи срещи са с децата. „Те обичат смешните приказки. Често ги питам за какво мечтаят, каква супер сила искат да притежават. Преди ми казваха – да съм невидим, на летя, сега говорят за телепортация и телекинеза. Хубави са срещите, защото децата са най-честната публика“, заключи Иво Сиромахов.
Кремена Крумова – Попова
