„Внесъл съм официално искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството, спорните моменти със статута на Велико Търново в Националната концепция за регионално и пространствено развитие да бъдат изчистени. Поискал съм и ролята на Велико Търново да се разглежда като на самостоятелен център, със специфичните на града национални и регионални функции и особености, и най-важното – като регионален стратегически равнопоставен партньор на Русе и Плевен“. Това заяви по време на днешното заседание на Великотърновския общински съвет кметът на Старата столица инж. Даниел Панов по повод постъпилите въпроси за мястото на Велико Търново в стратегическия документ, който определя рамката за териториално развитие на България до 2040 г.
Панов уточни, че концепцията не е в окончателния си вариант и предстои актуализиране заради предстоящото ново райониране на България. Страната ще бъде разделена на четири планови района – Северен, Източен и Южен, като София е отделен четвърти район. След което предстои Националната концепция за регионално и пространствено развитие да бъде осъвременена с данни от 2025-а и 2026-а година. „В концепцията ясно се казва, че Велико Търново като областен център извън София и шестте големи града (над 100 000 души) попада в трето йерархично ниво, но заради големия си потенциал има всички възможности да се изкачи на ниво 2. Отчита се също така и мястото на Велико Търново сред десетте водещи градски центрове в България“, коментира кметът и допълни: „Говорим за равнопоставена функция на Русе и Плевен. Терминът „дублиращи функции“ наистина се появява в един от текстовете. Това е с цел избягване на повторение или тавтология. Затова съм внесъл официално искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството всички тези спорни моменти да бъдат изчистени и всичко да бъде коректно записано в този важен стратегически документ“.
По думите на Даниел Панов е задължително да бъде отчетена ролята на Велико Търново като историческа и духовна столица на културата, културно-историческото наследство, духовното, образователното и туристическото значение. Необходимо е да се заложи и на държавната подкрепа и грижа за опазване на културно-историческото наследство при планирането на публичните инвестиции и политики за регионално развитие.
В искането на кмета до регионалния министър е посочено още, че трябва да се предвиди целенасочена държавна политика и подкрепа за израстването на Велико Търново от ниво 3+ (на което е в момента) към ниво 2.
Според Панов, ако държавата изпълняваше ангажиментите си към Северна България, Велико Търново щеше да достигне ниво 2 още преди години, покривайки критериите за това. „Важни са магистрала „Хемус“, важна е отсечката Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Южна България, която е част от деветия европейски коридор (Хелзинки – Истанбул) или връзката на Европа с Азия. Що се касае до магистрала „Хемус“, в момента уверението от министъра е, че до две години и половина тя ще стигне до Велико Търново“, добави кметът.
Панов коментира и възможността Велико Търново да заеме достойно място в Конституцията като историческа и духовна столица на България. Той предложи да бъде създадена комисия, която да изработи стратегия за статута на града. „Трябва да го напишем, защото ние сме запознати с всички специфики на Велико Търново и цялата община. Има ред, който трябва да се спази – първо, изработване на статут за историческа и духовна столица на България, второ, записването в Конституцията, и едва след това този статут ще ни даде някаква рамка, в която Велико Търново да започне да получава повече средства за дейности“, категоричен бе инж. Даниел Панов.
