Изложба, посветена на есперанто от книги, значки и картички бе открита днес в Регионална библиотека „П.Р.Славейков” – Велико Търново. На нея присъстваха есперантисти железничари от Горна Оряховица и ученици от Хуманитарната гимназия в старата столица. Специален гост бе преподавателят по есперанто Петя Александрова. Сред експонатите са 100-годишни учебници по есперанто, първата граматика написана от Емил Стратев, първата значка със знака на есперантистите, снимки на видни есперантисти, както и речници на есперанто до 1944 година, периодика, публикации за известни личности – есперантисти, медал, архивни материали.
Есперанто означава – Надежда. Есперанто в град Велико Търново и Бяло братство Людвик Лазар Заменхов – полски филолог публикува през 1887 година „Първа книга” – учебник за международния език Есперанто. Есперантисткото движение в България води началото си една година след появата на езика – 1888 година. През 1905 година във Франция се провежда първи международен конгрес на есперанто. В България се появяват първите дружества, търновското е основано през 1896 с името „Лумо”, в превод – Светлина. В град Велико Търново през 1907 година се полагат основите на Българска есперантистка лига – по късно наречена съюз. Символи на есперанто са знаме, петолъчна зелена звезда. Петте върха на зелената звезда символизират петте континента, събрани в една обща идея за обединяване на народите с езика есперанто. Зеленият цвят символизира надеждата. Знамето е зелено с бял квадрат в единия ъгъл, в който е зелената звезда. Във Франция през 1905 година на първия конгрес е одобрено и прието. Химнът на есперантистите е по стихотворение на създателя Заменхов „La Espero” – Надежда.
Конгреси в Велико Търново на есперанто са през 1907 г., 1923 г.,1926 г., 1978 г., 1986 г. През 1907 година е учредителен за Български есперантистки съюз. През 1923 година е десети конгрес на Есперанто, с гости от Румъния, много добре разказано събитие на страниците на търновската преса. През 1926 година се провежда Първа ученическа есперантска конференция, а през1978 година е проведен Международен младежки конгрес по Есперанто с гости от 22 страни и 450 участника. През 1986 година се провежда Четвърти международен есперантски университет с лектор д-р Станьо Георгиев. На 6-7 август 1907 година, по спомени на Дочо Станев от град Севлиево на този първи конгрес са присъствали 25 есперантиста, както и четирима участника от неговия град.
На есперанто се издават много списания и вестници – „Лумо”, „Булгаро есперантисто”, „Frateco”, „Есперанто”, „Сеяч” . Автори преведени на есперанто са Иван Вазов, Христо Ботев, Петко и Пенчо Славейкови, Елин Пелин, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. Издава се Българска антология поезия и проза на есперанто. Радио София излъчва предавания на есперанто от 1945 до 1975 година. През 1958 година се основава Български есперантистки театър. От 1963 есперанто се изучава във Велико търновски университет, Софийски университет, Икономически университети –в град Варна и Свищов. През 1909 година се издава закон на министерство на просвещението, да се изучава есперанто в реалните гимназии. До 1924 година се изучава в 36 града. Фашисткото правителство на Александър Цанков през 1924 година забранява изучаването му. От 1931 година ограничението отпада. Професор Стоян Джуджев е легенда в българската етномузикология. От 1931 година той утвърждава българската народна музика като учебна дисциплина в Музикалната академия. Преподавател в академията на много фолклористи. Председател е на Българския есперантистки съюз, като през 1945 година за проведения международен есперантистки конгрес в София, Георги Димитров изпраща поздравителна телеграма с висока оценка за ролята на есперантото и интернационалното общуване. Последовател е на Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов.
Емил Стратев – роден в град Лясковец в семейство на учители. Завършва право в Софийския университет. Владее писмено и говоримо английски, немски, френски, италиански, руски и есперанто. Говоримо турски и унгарски. Деец на БЗНС, редактор на вестник Сеяч – орган на земеделците. Автор на два учебника по есперанто. Превежда на есперанто книгата „Учителя говори”. Петър Пампоров е роден в град Смолян 1894 г. Завършва Цариградска духовна семинария и там изучава есперанто. 1923 година завършва педагогика и философия в Софийски университет . От 1921 година посещава беседи на Учителя в София. Преподава във Велико Търново и Севлиево и други градове в страната. През 1926 година е участник в международен конгрес на есперанто в Чехия и Унгария, завършва курс за преподавател по есперанто. Изнася лекции и обучителни курсове във всички европейски държави без Португалия и Испания. През 1965 година е поканен в Япония. По време на тези пътувания установява стабилни връзки не само с дейците на световното есперантистко движение, но и с движението за мир, трезвеност, вегетарианство и кооператизъм.
Любопитно:
В град Велико Търново има улица Есперанто
На река Дунав има остров срещу град Оряхово с име Есперанто
Първа значка на есперантистите е създадена в град Одеса – 1894 година На бял фон зелена звезда
Остров Есперанто има и в Южни Шотландски острови 5. 160 страни се изучава есперанто
Най-широко разпространено е есперанто в Китай
Най – известният музикант есперантист е концертирал в Велико Търново – Джанфранко Молле – флейтист и китарист.
