Най-новата си книга „От върха на перото” представи писателката Ивинела Самуилова във Велико Търново. Пред изпълненото с публика и икони помещение в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, тя сподели мисли за нея, за словото и за посланията й в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители. Специално за срещата пристигна и нейният издател Стойо Вартоломеев. В интервю за Общинското радио Ивинела Самуилова поясни:
„Велико Търново е мястото, където се развива сюжетът от книгата ми и това действително не е случайно. Нямаше как да я напиша по този начин, ако не бях свързана дълбоко с този град. Тук завърших Богословския факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, от неговия първи випуск съм. Това беше период не само на хубави моменти, но и моите първи откровения, първи отговори на търсенията ми като млад човек, за живота, за тайните на Вселената, за реалността, за смисъла. Радвам се, че избрах да уча богословие, защото това образование ми помогна да подредя вътрешния си живот, да бъда в мир със себе си. Важно беше да предам опита си, натрупалата се информация. Смятам, че в нашето съвремие, което е доста сложно, унило, мрачно, изпълнено с негативни мисли, смисли и послания, е важно да се говори за Небето, за светлото и красивото, за доброто, и то не по абстрактен начин“.
Чрез калиграфкото изкуство, към което се насочва главната героиня, всъщност тя отива да вземе уроци, защото установява, че пише некрасиво, я въвлича в едно осмисляне не само на красивото, а чрез красивото писане прави връзка с божественото. Знаем – Богът е слово. Помага да се обясня истинския смисъл защо нашата азбука е свещена и езикът ни е свещен, и защо е добре да бъде запазен в съзнанието на младите хора и възстановен в съзнанието на възрастните, допълва Самуилова. Според нея, много е важно, че Търновската книжовна школа се опитва да възстанови красотата на езика. Красиво ословесеният човек е трябвало да го доближи до божественото и чрез божия образ красивото се придава от природата в човека.
„В моята книга се преплитат няколко сюжетни линии, като в нея се появява и образът на училищен директор, който преподава с удивление физика. Това трябва да ни доведе до разбирането, че за всички нас е постижимо да придобиване святост и стремеж да отговаряме на красивото“, пояснява още писателката.
Казва, че младите хора трябва да са добри и красиви хора. Да не се образоват, за да бъдат материално задоволени, а е важно да бъдат духовно удовлетворени.
„Да се научат да търсят и да забелязват света около тях, да не губят удивлението си от живота. Важно е да бъдат мотивирани от техните родители, учители, ние, възрастните, да съхранят и да развиват това удивление и да направят нещо хубаво с него. Словото ни показва как това може да се случи и чрез писането. Една от героините ми казва – „Не само човек изписва буквата, а и буквата изписва човека”, т.е. душата да се украси. Да се стремим да се украсяваме вътрешно в душата, защото така ще прекараме живота си в радост“, заключава Ивинела Самуилова.
Кремена Крумова – Попова
