Където и да отидеш, то е с теб. С когото и да се запознаеш, то струи от теб. С каквото и да се захванеш, неотлъчно те следва по петите. Това е мистичният и магнетичен български фолклор. Онова живо нещо, което дреме или избухва у всеки българин на маса, на празник или на път – обикаляйки света. Срещаме ви с един изпълнител, родом от Велико Търново, кавалджия, който дори в Сидни, най-големия град в далечна Австралия успя да намери съмишленици и да практикува любимото хоби – да свири на народен инструмент през свободното си време.
Казва се Ивайло Караманлиев, на 37 години, бивш музикант от ДЮФА „Българче” в старата столица и е единственият българин в местния състав „Балкански бус”. Как тръгва по своя музикален път, кои са новите му приятели в Австралия и как възприемат фолклора ни чужденците, питаме младия мъж:
„Интересът ми към фолклора и към музиката бе запален в ДЮФА „Българче”, тези прекрасни съвременни будители. Започна ме с нотите Митко Димитров, а Михаил Дюлгеров ми даде кавала в ръцете. Целият ми живот е свързан с този инструмент. Учих в СУ „Ем. Станев”, в музикална паралелка, след това продължих в Музикалната академия в Пловдив при проф. Любен Досев. Така че, детството и студентството са ми преминали в репетиции и концерти.
От девет месеца съм в Сидни със семейството си, и си мислех, че никога няма да намеря съмишленици, и въобще възможност да свиря на моя кавал, който ме следва неотлъчно. Но чрез българската общност там, попаднах на „Балкански бус”. Прекрасни хора, имащи невероятен интерес към българския и балканския фолклор. Оркестърът е между 7 и 10 души. Като истински бус сме, в него има натоварени всякакви хора, от различни етноси. Инструментите са два тъпана, гайда, кларинет, тамбура, кавал.
Ръководителят на състава е Йорго Капорис, със смесени корени – баща му е грък, а майка му македонка. Изпълняваме български фолклор, песни от Македония, Сърбия, Македония, Турция, Гърция. Интересното е, че като свирим някоя песен, трудно е да решим, на какъв език да бъде изпята тя. Оказва се, че песните, които аз знам като наши, македонците ги знаят като техни, гърците като гръцки и прочие”, обяснява Ивайло.
Според него, няма нищо трудно при изпълнението на българския фолклор за колегите му. Защото те отдавна са придобили повечето умения да свирят неравноделните тактове, характерни за Балканския полуостров.
Йорго Капорис се оказва интересна личност. Той е основател на оркестъра „Балкански бус” и танцовата формация „Душа Балкана” в Австралия с идеята, да има музика на живо, когато танцьорите играят. Събира хора, които имат интерес към нашия фолклор – български и балкански. Йорго е бил хореограф на българската танцова група – „Бългаски ритми” в Австралия. Танцувал е и няколко години в ансамбъл „Пирин”. Винаги говори със страхотна любов и уважение за нашата музика, допълва Караманлиев.
От 30 години в Австралия съществува хор „Мартеница”, за изпълнения на българска хорова и народна музика, и песнопения. 15 жени включва съставът, основно австралийки. В него сега са и две българки.
На 8 септември, по време на традиционните за Сидни фестивални дни от 1 до 16 септември „Балкански бус” и „Душа Балкана”, заедно с хор „Мартеница” създадоха уникален спектакъл, чрез който пресъздадоха обреди и обичаи от Балканите, и показаха различни ритуали на различните общности. „Среща си дават всички култури. За тези две седмици Сидни е целият свят”, споделя още 37-годишният великотърновец, участвал в шоуто. И допълва.
„Не съм толкова добър с думите, а с музиката, която правя. Кавалът е едно продължение на моите две ръце и проводник, през който излиза всичко което мога да кажа като емоция“.
Кремена Крумова – Попова
